Сива мишка си

Крива

Все си недоволна

Все нещо липсва ти

Не си щастлива

 

Сирене ти се дояло

Ама твоето ти догорчало

Чуждата паница

Там ти се все наднича

 

Съдиш, клюкариш, гълчИш

Погледни се надълбоко….

Огледало нямаш ли?

Барем замълчиш!

 

Все мрънкаш, все си недоволна

Най-нещастна си …мислиш си…

Ама пусто лъжеш се

Цирка ти е в повече….и суетата

Дет в мигом ги забравяш,

Кат затвориш зад себе си вратата..

 

Ти коя си?

Помниш ли изобщо?

С таз завистлива душа сива?

Коя беше ти

Преди да се обречеш на низки страсти?

Да ти се струва все,

Че другата е по-красива

По –щастлива

 

Палто си си ушила…от сплетни

Нейното сладко ти е…

Твойто си – горчи!

И как така ще я караш, марИ?

 

Ма то туй ще те изяде бре,

Ще те изпепели!

Мислиш си, че се прикриваш?

Че за пъклените ти мисли

Само ти си знаеш….

А колко си прозрачна – нехаеш..

 

Да ми е жал за теб – жално е

Ръка да ти подавам – мръсно е

Човек да ставаш – късно е

 

Но ти опитай….

Погледни се в огледалото

Виж накъде ще се наклони махалото

 

Гледай се!

Глава не отвръщай!

Уж в разкривена гримаса се хилиш….

А от там пронизват те очи намръщени!

Това е вътрешния ти глас,

чуй го!

Дай си шанс!

 

Pollini, психолог и драскач по Пътя си