На тази тема съм. За лъжата и заблудата. Неприятно е да се наблюдава, неудобно е да се говори, но е факт….Хората обичат да бъдат заблуждавани и „водени за носа”. Защо ли…Ама ти не знаеш ли?! Всеки, който търси заблудата е „щастлив”. Тя се продава под път и над път. В най-различни форми. Често е под формата на изкушение. На добре опаковани „начини да ти е по-лесно”, „по ясно занапред”. На изкусно дадени съвети, наръчници, текстове, продавани от  вживяли се хора. Писани от едни, преписвани от други. „Еми много ясно – няма всеки да ти открива топлата вода!“ На празни думи от още по-изпразнени от съдържание, хора. Които обаче владеят манипулацията и „играта на автентичност” почти до съвършенство. Това и продават.

Сергия за фалшиво щастие. Илюзии на килограм. Първите 100 печелят бонус. Елитарно биват допуснати до фалшивия свят на продавача. Харесва им. Искат още.

„Заблудата е подобна на Истината. Разликата е в последствията”

Хората мразят да бъдат лъгани! „Ще ме излъжеш, ама друг път! Ще го помня цял живот!“

Нямат нищо против заблудата, обаче. Фактът, че някой полага усилие да заобиколи явната лъжа и да им се изсмее в лицето, често е достатъчен да ги накара да се чувстват специални. Нека да им се смеят зад гърба.

Заблудата винаги звучи добре….. хармонично някак. Истината дразни слуха. Покрай истината минаваме бързичко. Заблудата изисква да й се кланят. Избралите заблудата обичат да го правят. Поклон за сцена! Нищо, важното е да са на сцената. Кой ти гледа, че поклоните им стигат точно за едно излизване на обувките на височайшата Заблуда. Освен това прожекторите имат ограничен Живот. Ще посветят още ден два, пък ще угаснат. Поне да си блестял възторжено, докато са греели.. превъзнасяйки Заблудата.

После ще има други „герои” на деня. Хората, нуждаещи се да бъдат лъгани, лесно се „пребоядисват”. Те скоро ще тръгнат към следващия носител на „свръхценни” идеи, ще кимат утвърждаващо. Поклона, както вече споменахме, го владеят до съвършенство.  Някой им е казал, че да можеш да се адаптираш е признак на висока интелигентност. И те избрали да се заблудят, че да се адаптираш означава да се изтриваш с гума всеки път, когато се появи някой продавач на илюзии и отвори сергия, увещавайки те в по-добър живот. Продават се постулати на едро и дребно – според нуждите:  „в синхрон”, „в унисон”, „в баланс”, „в хармония”, „в  мир”….. Купуваш и зрееш. Ако не узрееш, преминаваш на по-високо ниво – интензивна покупко-продажба, ум да ти зайде!! Развиваш се до ниво Напъпил Илюзо-консуматор. Доволен си…. за някакво неопределено време. Когато Истината бавно започне да се промъква през притъпените ти рецептори, тичаш за по-новия продукт за натъпкване с Илюзии. Не ти е удобно да се занимаваш с някакви си истини..не е и модерно, не е и рентабилно. Абе за какви Истини, какви пет лева става дума тук изобщо…Не..не! Я – там в кюпа, при комфорта на лепкавата лъжа. Всички са доволни. Илюзо-продавачът се самозаблуждава, че прави добро…щот иначе не се живее!! Иначе е да си като мантра за лека нощ. Истината, че манипулираш и използваш хорското невежество, болка….и други пролуки за чиста проба ЕГО – храна. Потребителите на Илюзии – осмислени – „аз съм хитряга…..абе оправен съм, справям се, не се примирявам…май – намерих лесния начин, намерих кой да следвам, откъде да препиша! На прав път съм…..пък и отговорността ще е нечия друга. Нали е продавач – разбирач”.

Вечер ….вечер всеки си ляга със себе си….. с ясното знание колко точно  струва. Без надценка. Да, за съвестта иде реч.

„Мамка й и животно. Ще се оперирам от нея. Тя ли мен ще ме спъва? Или не – по-лесно! Ще направя няколко обществени инициативи, благотворителни. Барем спя по-спокойно. Това продава. Ще разширя таргет групата си от купувачи на сергията за илюзии. Да! Тази нощ ще заспя без гадното чувство в корема, че живея в Илюзия, докато продавам такива на другите.” „И аз ще направя като теб! И аз ще сложа венеца на „благородството”. И аз искам да спя по-добре”. „И аз” „И аз като вас”. Тълпата просто обича Лъжата.

Разумни , обаче, са тези които не робуват на заблуди. А ако се случи да се заблудят, взимат поука и не повтарят. Обикновено такива ги считат за луди.

Следва продължение. Рязко огладнях.

Pollini, психолог и драскач по пътя си