Не си отивай твърде шумно
Приспи ме на земята
В състояние полубудно
Остави ме

Бавно разплитай
Една по една
всяка компулсивна лъжа
нарисувай с думи чувството ти на себененавист,
прошепни ми за разяждащата те завист.

Като механична играчка
С пренавита пружина
Искаш пак да те науча
Как да бъдеш жив
Вътрешно красив

Не си отивай
Намери се
Като се познаеш
Прегърни се
Ти не си твоята завист
И твоите недъзи и кошмари не си
Изтъкан си от любов,
не от ненавист.
Безценна частица от света
СИ

Pollini