Ще бъдеш ли за мен?

Ще ме прегърнеш ли?

Когато душата си пред теб разголя

и сърцето преобърна?

Ще бъдеш ли дреха за мен, приятелю

Голотата ми да приютиш, да загърнеш?

 

Когато живота удря ми плесници

И аз роня парещи сълзи,

Ще ме качиш ли на твоята сигурна колесница?

Стичащите се капки восък по лицето ми

Нежно ще забършеш ли…със спокойната си десница?

 

Ще бъдеш, знам, защото времето на изпитания подложи ни

И ти бе там, за мен, когато отчаянието в ъгъла ме бе сложило.

А аз бях сянка, в тишина, когато ти се чудеше

Какъв е смисъла да си на таз земя

Невидима опора, шепот в нощта, за теб ще дойда и на край света

 

Приятелството свято е, то е над дребнавите неща,

В тъмни зандани – пали светлина

На души загубени – вярата връща

Силната болка – в благодарност превръща

 

Ще се смеем заедно

Когато подиграл ни се е пак живота.

В хумор ще обличаме тежкото бреме и хомота.

А когато не успяваме да се заблудим

Просто в тишина ще седим

Притихнали, смирени,

Един за друг ще мълчим

И пак – в мълчанието си

Ще се чувстваме подкрепени

Макар от ударите на деня, поразлюлени.

 

Знай,че аз за теб ще бъда, винаги разчитай!

Ще бъда тиха, в далечина

Без да се натрапвам

Уж сянка на една жена

Но ти ще знаеш в мен да видиш

Приятелка една – добра.

 

Ще бъдеш ти

И аз ще бъда

Прелюдие към вечността

Приятелството без рецепта е

Съюз на зрящи и незрящи

Съдба!

Pollini