ПредЧУВСТВАМ чувство

нима това не е любов?

Предвкусвам блаженство вкусно,

добре изпечен, сладък картоф…

ПредЧУВСТВА ли се красотата?

Или се попива със сетивата.

Обезоръжава ли ни тишината,

в която лудо бият ни сърцата..

 

Опиянява ли ни голотата

или е по-важно да водим борбата:

Кой отгоре, а кой отдолу,

докато стане чувството безвкусно –

като ястие, закупено готово.

Като мъртво море

без вълни и течение

блато от смирение

за Дявола угощение.

 

С очите си се чуваме

с ръцете си се виждаме

С носовете си ядем се

С устните стискайки, бодем се.

С краката крадем,

върху сърцата плевели отглеждаме.

Дълбоко….в Душата не поглеждаме.

А там са засадени всички цветове,

които ни отвеждат в сладострастни светове.

 

И уханието на свежестта

и вкуса на любовта

и тъгата на нозете

и безсилието..понякога на ръцете..

страстта, и страха – и двете.

На очите радостта и сълзите,

на ушите мелодията и тегобите.

На кожата..всяка настръхнала пора..

всеки сантиметър пази преживени мигове –

изящни!

Някога спомени, до болка

крещящи!

Усещане за човешка душа

може да има всеки,

Избрал Любовта

пред Илюзията

пред Страха.

Онзи , който ДИША с петте си сетива

 

Pollini