Просто замълчи.

Не говори.

Готови фрази

Спести

Не се измъквай с дежурната фалшива усмивка

С монолозите за това колко си зает

Колко е важно и сериозно

Неотложно…

 

Просто се приближи.

И прегърни.

Сподели.

Ако не душевната си, то поне частица

от физическата си топлина.

 

И така неусетно, току виж,

душата се усмихне,

любовта се подмлади,

в очите засияят синева,

свежи трепети се разпърхат…

в две черупчести тела…

 

Тишината се напълни с нещо неясно,

на вкус и на усет прекрасно…

Не е необходимо нищо да обясняваш,

сценарии мисловни да разиграваш,

от лесно да го превръщаш в сложно.

 

Просто – докато дишаме и сме живи,

имаме тази невероятна възможност

по-често да прегръщаме човека.

 

Отвъд време, думи и пространство,

Така, както земята прегръща я небето,

както мъглата обгръща гората,

както водата облива с нов прилив брега…

Трепетно, топло, ясно,

искрено, тихо, безмълвно,

неотложено,

от тяло във тяло – положено.

 

Тази топлина раждай,

с нейната мощна енергия зареждай,

тя гори по-силно от всички огньове,

пространства слива,

не е горделива.

Прегръщай,

Сърцето си разгръщай,

Хода на времето

без страх обръщай.

 

Pollini

Полина Василева