Постой, чуй моите клетви,
остави, не бърши нежната сълза.
Постой, недостижима,
остани до мен, в нощта.

Постой ранима, приказна сърна.
Позволи ми да ти вдъхна късче вяра,
в пеперудената сила на любовта.

Постой, не бързай да отлиташ,
с един замах душата ми да помиташ.

Постой и помълчи,
чуй всяка моя клетка как крещи.

Постой, със мен танцувай,
с очи жадни,
позволи ми да те изрисувам.

Огън да разпаля,
там, на тайното ни място,
в горската морава.

Ще легна тихо,
в пепелта,
нека изгаря ми кръвта,
нека кожата ми се разтапя,
от твоето безразличие,
превърнах се във ничий.

Само постой, любима,
за мен изгрей, моя звезда.
Постой, любима.
Последен миг. Сега.
Душата си до кръв ще изпохапя.
За да те помня и във вечността.

Pollini