Пила съм жадно черни клавиши

и съм свирила на бял облак!

Реалностите са излишни

когато се спасяваш в мечтите.

Някак дълги са иначе дните.

И мелодията е фалшива,

суровостта на деня те застига.

 

Затварях очи и свирих на пиано,

едно руско, старо, черно-бяло.

Струваше ми се, че света е създаден,

за да обслужва моята фантазия.

Че ако имам сили да дочакам,

ще видя светлината –някой ще ми каже – ето, пазя я!

 

Така ли стана, не разбрах съвсем добре,

защото преди това ми порастнаха криле.

Не дочаках този някой, да ме прибере.

Отлетях към широкото небе.

 

Има хора – живеят, за да умрат.

А аз умирах много пъти.

За да живея.

С духа на пианото да се слея.

До диез, до бемол, нож, салфетка, сол.

Обичам черните клавиши

Тяхната нежна грация

Знаците за алтерация

Различността, уникалната вибрация…

Разновидностите на мажора и минора,

на татко цветята по двора…

 

Пауза

Темпо

Тон

Шум

Няма място за сива скука в моя ум

Щурците свирят неуморно

Тъмно е, всички през глава се завиват.

Само аз чакам акордите

да чуя накъде отиват,

да усетя нежността, с която ме обвиват.

 

Ще ми съчини ли случка днес света

или пак ще отворя широко очи – за да заспя…

 

Pollini