Исках да намеря себе си
и се намерих.
Когато срещнах.
Tеб.

Потърсих те
във думите.
Но те се промениха
Когато се срещнаха… очите.

Очите ми разказаха нещата,
които се страхуваш да изговориш…
От тях узнах за болката,
която с усмивка се опитваш да заровиш.

Очарователна си когато трепериш
говорейки за нещата, които обичаш,
когато боса по улицата тичаш
със страст когато танцуваш,
когато сподавено викаш , дълбоко,
докато те любя на земята, до леглото.

Вълшебна си когато коленичиш –
притихнала, сломена,
разголила душата си пред мен,
отказваща в лъжа да се вричаш.

Толкова си лесна за обичане
и това така ме плаши
толкова си трудна за събличане
добре че са …очите ти,
графитени картини на дните ти…

Не съм добър във нищо бил,
неуверен, все се колебая.
Кураж невинаги достига ми,
много неща не умея…не зная.

Никога досега така не съм искал,
никого досега така не съм мислел.
Така не съм горял
Сега знам.
Не съм!
За друг така не съм копнял!

Както за теб,
мое сбъднато кокиче…
При тебе себе си намерих,
Преди тебе аз … не съм живял!

Днес търся отговорите,
плахо в очите ти надничам,
как да не сгреша?
Как правилно да те обичам?
Мое нежно пеперудено момиче…

Pollini