(На Гали)

 

Тръгна си тя,

И само сянката остана..

Отиват си душите им,

На всички наши близки

Избрали друг свят,

Друг пазител за своите души и мисли

 

А ние, по старому чакаме

Вести от тях…, гласове

И както вятъра гасне в запалените клечки

Потъваме в спомени …ценни, далечни

 

По вятъра пращаме им писма,

Докато безмълвно отронваме поредната сълза

Сърцето с катинар заключваме

Виним съдбата, несгодата…

Гневни…несполучили

 

Душата й носи се

На пеперудена крила…

Нищо не се губи в света.

 

Една клечка угасва,

Но същия този вятър,

Наречен Живот

Безмилостно  друга ще запали

в чест на Смъртта

 

Празнувам Живота..

Наравно с безкрайността

Паля цигара, затварям очи,

Виждам я, докосвам я..

Тук е.

Моята единствена сестра.

 

 

И пак се смеем заедно,

Увити през глава под бабините одеала

Пакости детски измисляме,

И от жажда за игра – не кандисваме..

 

Избра за свой дом Болестта

Безопасна, защитена среда..

Раздвоена да се носи

На пеперудени крила….

А друг..

Друг избира Смъртта

 

Ядосвам се , плача, крещя

А после мълчаливо навеждам глава

И оставам да присъствам..

Тук и сега

На нейното никога несвършващо погребение

Учещо ме на смирение..

Благодаря.

 

Любовта сляпа е,

Тя недъзи не признава

Обичам те – такава!

И само Цялото важно е…безкрайността

 

Болестта и смъртта научиха ме

Да посрещам изпитания

И да не ги приеам като наказания

Благодаря.

 

Паля цигара

Съзерцавам дима

Нося те в сърцето си

Моя единствена сестра!

 

Полини, психолог и драскач…по пътя си