Отворих червения тефтер

Не знаейки какво ще пиша

Но някак неусетно, мисълта,

Се заизлива на листа.

 

Какво ли е да си самотен

Външно да си интересен

А отвътре плесен?

Такъв един да си.. неопределен

Абе да си го кажем – смотан.

 

И с всички сили да се пънеш

Да бъдеш одобрен

От кой? Oт ония дето

Срещнал си в един случаен ден…

 

Защо ти е нужно това?

Живот във лъжа.

Нима толкова се НЕ обичаш,

Че готов си всякому в лъжи да се вричаш

Срещу себе си да тичаш..

 

Човек като събира храчка

Иска му се да се отърве!

Пък хубаво да се изсекне

Да се изплюе от воле!

 

А ти един такъв…..нечистоплътен по душа

Си гълташ всичките секрети

Че чак се кефиш на това.

В стомаха ти – шарени омлети

От гнусни дела, през лъжи – до черва,

пропити  с тъга.

 

Ей Богу,  сега измислих и заглавие

Стих ще си за паразита.

За оня дето се ненавижда

И на чуждото щастие завижда.

 

За ония разрушителя, дет мисли си

Че всичко му е позволено.

За комлексирания тип

С непреработен Едип.

 

И на теб ти е отреден живот,

все пак…..и стих, и мъка, и хомот.

Колко ли е мъчно да си непотребен?

Ако не бяха отплатите ти дребни.

 

Колко ли струва да избереш да си сопол?

Вместо смело да застанеш зад себе си.

Ей така – по нищо, по добро и зло, ГОЛ.

Да избереш да си безличен,

за да нямаш отговорности..

Да си циничен и себичен,

вместо да си доблестен..

 

Да мислиш, че някой ще те обича

Задето си хлъзгав и без позиция

Че припряно след тебе ще тича

Щот обрисувал си му поредната небивала фикция.

 

Паразитът храни се от другите

Яде им от плътта, енергията пие

Гледа жадно във очите, смуче кръвта

Започва тях да ги боли глава.

 

Важно му е да ги кара да се чувстват грешни,

в делата си ежедневни и честни.

Опитва се да ги изкара смешни,

като подкопае приноса им човешки.

Онзи, която го натири,

той опитва се да превърне в жертва.

А когато не успее-

палачинката обръща, и ще го мрази, или пък ще му се врича.

Докато не го хване и отново не го засмуче

…като гладно, пълно с глисти, озлобено куче.

 

Pollini