На тази тема съм напоследък. Има определени хора, които могат много умело и пагубно да ви повлекат надолу. Това са хората, които имат нужда да им се изкрещи в лицето, или пък спокойно да им се заяви (според темперамента ви) едно категорично НЕ!
Те са онези, които ви напрягат само с присъствието си, сякаш трябва да отговаряте на някакви техни очаквания. Тялото ви дава сигнали за опасност още от първата среща, но те умело ви баламосват, така че да ви направят зависими.
Когато се научите да ги разпознавате и изхвърляте от живота си, да казвате НЕ, ще освободите много пространство за положителни емоции.
Защото това са хора, които смучат от вас и не ви позволяват да бъдете щастливи. И не им се връзвайте на обърнатото огледало, което е техен коронен номер. „Ти сам си го правиш”, „Ти си го търсиш” и т.н.
НЕ Е ВЪВ ВАС!

Ще опитам да обобщя няколко типични вида на „крадци на щастие и автентичност”:

1. Песимистът, вечното мрънкало.
Отрежете рязко от обкръжението си всички онези, които не вярват, иронизират, подкопават или се подиграват с вашите мечти и амбиции. Те изгарят крилете ви, заради собствените им занижени очаквания към самите тях. Поради липсата на техни криле, те заливат с отрова вашия порив за полет. Те ще чертаят разруха и провал пред всяко ваше начинание. Те ще се разкъсват от завист и ще виждат само негативите у вас. Отдръпнете се рязко и категорично. Няма да ги промените.

2. Някой си, който смята, че знае как и към какво вие трябва да се промените.
Тук направо се крещи НЕ. Докато опитвате да се нагодите според представите на този или онзи за Вашето по –добро Аз, вие все повече ще се отдалечавате от истинското ви Аз. По-добре да има трима човека,които ви уважават, заради това, което сте. Отколкото тълпа продажници, които да ви аплодират за това, което не сте. И обратното става – да ви мразят за това, което сте, отколкото да уважават нещо, което не сте вие.

3. Свръх -изискващият, който не прощава грешки и ви вменява вина до посиняване.
Човек с чест и достойнството не е онзи, който не греши. А онзи, който си признава и прави постъпки, за да се извини. Човек , който носи отговорност за делата и думите си, и за хубавите, и за лошите такива.
А ако някой ви съди за миналото ви непрестанно, отказвайки да прости, въпреки усилията ви, направете бъдещето си по-добро – оставете този екземпляр на миналото. Той най-вероятно има неща, които не може сам на себе си да прости. Но това не е ваш проблем.

4. Онзи, на който никога не може да угодите. Има хора, които са вечно недоволни. Толкова много се стараете, и те пак намират кусури. И ви сравняват със Земята. И вашето чувство за лична недостатъчност расте успоредно с тяхната неудовлетвореност.
СТОП.
Този тип смукачи няма никога да са доволни. И да – причината не е у вас! Те са дребни душици, непобиращи се в собствената си кожа от чувство за безполезност. Изливайки претенциите си към вас, се чувстват значими, нещо „ПО“.
Истината вече я знаете – категорично НЕ и напред към светлото бъдеще, без гнили индивиди около вас. Приемете факта, че няма да ги промените и се отдалечете. Максимално.

5. Психопати и манипулатори, хора с нарцистично личностно разстройство 

От тях е особено важно и едновременно трудно да се опазите, защото те често заемат позиции над вас чисто йерархично. Това са хора, които използват негативизма си,знанията си, качествата си, поста си по изкривен начин. За да се налагат и да контролират мислите ви. Ако им позволите ще искат да контролират и поведението ви, и емоционалността ви, и възгледите ви. Ще ви подкопават самооценката. Често това ще се случва и под формата на грижа за вас, от позицията : ” Аз знам по-добре как трябва да се държиш, какво да мислиш, как да отреагираш. Ти не си способен на адекватна оценка, притеснен съм за теб.. ти сега не си в състояние да се справиш с това, това не ти е проблем в момента, виж …….онова трябва са промениш”
Този тип хора обичат да ръководят тълпи.

Заразявайки едно стадо с идеи, лесно се създава чувство за заедност и непобедимост. Индивидуалността постепенно се претопява. „Поданиците” стават възприемчиви към внушения, към импулсивни действия. Създава се една благоприятна илюзорна среда, към която неусетно се става зависим. Безропотното подчинение се случва с лекота, доброволно.

Носителите на особен вид нетърпимост и градивен инат, биват отлъчени или се самоотлъчват, водени от вродената си критична мисъл.

6. Истерици и скандалджии.
Много мъже и жени не могат да живеят без да бъдат център на внимание. Непораснали дечица в кожи на възрастни, които само чакат да привидят заплаха или да изтълкуват лично нещо, което изобщо не е и да започнат представлението си. Те без проблем псуват, крещят, ритат, чупят, хвърлят,блъскат. На следващия ден се държат все едно нищо не е било. Способни са да изкарат отсрещните луди за учудената им реакция и изразено неодобрение. Често ще чуете „Какво толкова”, „Аз съм си такъв”, „Той , Тя ме провокира” „Аз вече не помня какво съм направил” и т.н.

Те ще ви карат да се чувствате объркани спрямо собствени си разбирания за редно и нередно, лекотата с която сами си прощават и липсата на всякаква отговорност за поведението им, често неволно кара другия замесен да понесе двойна отговорност и да чувства вина.
НЕ!

Тези хора нито ще си признаят грешката, нито ще се напънат да се контролират и да преразгледат себе си. Те разтоварват напрежението си, изливайки го върху невинни обкръжаващи. Не бъдете тяхна публика, нито ги качвайте на сцена.
Да, те ще ви намразят рязко, след като ги отхвърлите, защото са малки деца в душите си и са много егоцентрични. Но не е ваш дълг да понасяте истериите на някой отказващ да порасте. Отдръпнете се възможно най-далеч и изгасете бушона за осветление на болни сценични изяви.
7. Вътрешният глас на съмнение. Сещате ли се за него? Червейчето , което ви яде отвътре и понякога упорито иска да ви каже как не сте достатъчно нещо си…или в нещо си…. Ако е много упорито, се иска повече работа със себе си, за да го премахнете, но винаги става накрая! То изпълзява при чувство на без-щастие, чувство на Нямане, на Не-можене.

Истината е, че грам не ви трябва! Ако имате някаква неосъзната полза от това да си се самосъжалявате – ок, дайте му пространство за известно време. Нека ви почовърка това червейче, потънете във временна агония  -колко сте некачествен.

Само не се оливайте. Час-два , няколко дни. След това си спомнете няколко неща,в които сте успели и се дръжте за тях! Благодарете си за новия ден, за здравето. А червейчето няма да избяга, не го овластявайте прекалено. Ако това не помогне, обърнете се за помощ, често в кабинета на психолога няколко посещения откриват съвсем нови хоризонти пред вас.

Най-вече ми се ще да отправя посланието за полезността на всяка злина. Когато се научите да приемате като Благословия и Урок всяка несправедливост по Пътя ви, тогава цялата изпита горчилка ще се трансформира в сладък сироп и във вените ви ще потече удовлетворение и признателност…благодарност, към Живота и Всичкото.

Защото ние сме само едни малки частички от Всичкото…и Вселената.

Pollini, психолог и писател

по Пътя си…