Ти ми обеща, обещаваше ми всичко,

aз не бях за теб по мярка

Ти искаше да съм винаги там

Но ако може да не съм толкова ярка

 

Не умея да блестя другояче

На обещания вече не вярвам

Като на малко смело юначе

Ще ми мине раната, ще зарастне

 

И този път, ще бъда победител

На болката си лек ще приготвя сама

Като най-грижовен родител

А после доброволно ще се отдам на греха

За да забравя, че някога съм вярвала

На думи лъжовни

На хора напарфюмирани

А отвътре – амортизирали

В лъжите си изгубени

От безчувственост погубени

 

Недей обещава

Когато знаеш, че от теб свирка не става

Недей се изкушава –

Белег дълбок остава!

 

Pollini