Всяка вечер идваш във съня ми.
Кой си ти?
Не те познавам…
Аз сама те създавам….
Но някак искам да си Ти.
Мълчиш, не казваш нищо,
търсиш се там, в моите очи.
Така ми липсваш..
Ти който капките желание на устните ми изписваш
Така те искам..
Теб , който всяка нощ те измислям.
Не си отивай!
Остани в съня ми,
с дъха си ме завивай.
Обичай ме!
Макар и нереален,
с нежни думи – наричай ме.
Без теб съм самотна,
без теб не ми се спи.
В тъмнината преглъщам сълзи.
Никой никому, нищо не дължи.
Защото теб те няма
А за мен сън без край си ти
Не те познавам.
А така мечтая да си.
Докато спя да галиш моите коси,
за мен и теб гласа ти да шепти.
Обичай ме. Макар несъществуващ,
недосътворен. Бъди!
Сънуван сън. Бленуван блян.
Мечат без край. Си ти.
Измислен, а в сърцето ми толкова истински.
Pollini
21.01.2018