Всяка вечер идваш във съня ми.

Кой си ти?

Не те познавам…

Аз сама те създавам….

 

Но някак искам да си Ти.

Мълчиш, не казваш нищо,

търсиш се там, в моите очи.

 

Така ми липсваш..

Ти който капките желание на устните ми изписваш

Така те искам..

Теб , който всяка нощ те измислям.

 

Не си отивай!

Остани в съня ми,

с дъха си ме завивай.

Обичай ме!

Макар и нереален,

с нежни думи – наричай ме.

 

Без теб съм самотна,

без теб не ми се спи.

В тъмнината преглъщам сълзи.

Никой никому, нищо не дължи.

 

Защото теб те няма

А за мен сън без край си ти

Не те познавам.

А така мечтая да си.

Докато спя да галиш моите коси,

за мен и теб гласа ти да шепти.

Обичай ме. Макар несъществуващ,

недосътворен. Бъди!

 

Сънуван сън. Бленуван блян.

Мечат без край. Си ти.

Измислен, а в сърцето ми толкова истински.

 

Pollini

21.01.2018