Моята фантазия

Нека ти разкажа

Романтично ми е

Със страст искам да те намажа

Мислила ли си някога

Какво е да съм готов..

Усещаш ли понякога

На мисълта ми за теб … пулсиращия зов

 

Паля цигара, затварям очи

И ето те – пред мен си ти

Дива…и едновремено свенлива

Небрежно докосваща ме с пръсти,

Закачливо

Игра ти се струва, мислиш,че съм от желязо,

a аз порива едва удържам,

Готов съм в краката ти да лазя..

Не за да те имам,

a за да си красива!

 

Само ме допусни, още веднъж….се остави….

Нищо не прави!

Аз ще те съблека,

бавно ще те изпивам с очи…

Ще стенеш , все по-трудно ще преглъщаш,

ще скимтиш, ще се мяташ,

от възбуда сърцето ми ще преобръщаш.

Ще те искам до полуда!

Ще ме искаш груб.

И нежен.

И няма да помисляш за друг.

 

Косата ти като воал постелИ

Не се бори, предай се,

Легни!

На срамните си мисли отдай се…

 

Затова съм дошъл,

изпълнявам мечти.

Нека ти разкажа…

какво за мен си ти

 

Нека ти покажа…

колко искам да те имам..

за да можеш да ме нямаш ти!

Но не за да си моя,

а за да не бъдеш негова ти!

 

Спри.

От страх не плачи,

остави ме да те водя

в моите мъжки мечти

Не съм от стомана,

не съм безстрашен, това не си мисли.

 

Позволи ми да изтрия твоите сълзи

Да ги преглъщам , да те изпивам цяла

Да не  ти  стига и да искаш още…

Да заровя в твоите тайни, главата си побеляла

да настръхвам целия като ме целуваш нежно..

Да се побърквам от смеха ти

от начина, по който ме караш да се чувствам, небрежно…

 

Нека ти разкажа как си топла и гола

как ръцете ми искат те, припряно..

как уми ми забавя ги, и те бавно се спускат надолу…

Как искам да ме гледаш.

Гледай ме!

Искам да те пия,

искам да притежавам твоята стихия.

 

Чуй.

Сега ще ти разкажа…

как от теб на бавни глътки ще пия.

Представи ли си го..

 

А сега млъкни!

Затвори очи….

Нека ти покажа

колко много съм готов,

колко дълго съм те чакал,

и как жадно съм живял

със спомена за твоите пръсти

Не, не  плаках.

Пуших.

Пих.

Чаках..

 

Аз знам, че си моя,

напук на всички самозвани герои..

И ти знаеш, че мога всяка да притежавам,

но тайно искам твоята душа пак да обитавам…

Грубо да те обладавам,

а после нежно…

Да забравим за времето,

поне за малко да ни бъде безметежно..

 

Още помня…как докосна ме небрежно,

като малко зайче как гледаше ме нежно,

как без никакво съпротивление-

бях на твое разположение.

 

В следващия миг ти беше в моите прегръдки,

танцувахме – полазиха ни тръпки..

Без много думи ти ме впечатли,

изградения ми свят разби.

А после и те дойдоха – словата ти умни, омайни,

събудиха сърцето ми ,

Заваляха мисли по теб, мръсни, диви, страстни, тайни.

 

Проникна ти в света ми корав и мъжки,

паднаха прегради, задръжки.

Научих те да бъдеш неразумна

Да крещиш, да викаш шумно.

 

Като ангел в живота ми се появи

от пъстрия си свят, малко ми разкри.

Даде ми криле!

Летях безусловно…

Подари ми онова чувство – на безтегловност..

Нека ти разкажа..

как от теб ми останаха следи.

Нека ти покажа как искам да виеш

искам тъгата ти да изтрия,

да бъдем там отново – аз и ти.

 

Искам да те нося на ръце,

докато съм в теб, да те люлея…

Да те подхвърлям като перце,

да те стискам за косата, да те живея!

Да те хапя по бедрата,

а после да те галя нежно…

 

Да те целувам ….. по зърната,

да ти държа здраво ръката,

Да не можеш да мръднеш!

Да се загубя там…между краката,

да ръмжа в тишината,

да я усещам как пулсира..

Коремчето ти как вибрира,

да ме молиш да не спирам!

 

Ти да мъркаш, жадна и готова пак,

а аз да не бързам…да те дразня,

да те разпалвам, като тлееща камина

с още разкази  да мога да те блазня…

 

А ти все така докрай да не ме допускаш

За да съм жаден –

да искам отново да те чувствам…

 

Pollini