Прозрял, че над тях по-високо стои Любовта…
Прозрял, но закъснял?

Във всяко цвете ще съзираш мен,
хляба ти вкус не ще има,
докато с гняв си заразен…
Дано не узнаеш
от самотата как боли,
дано се покаеш…
Остави я мъката,
нека се извали.
Тя не си Ти.

Пусни я да изтече като горска река,
да проправи път на нови слънчеви лъчи.
Да венчае ни с дъга.

Аз още се опитвам да браня
тайните си светове…
онези …скритите ми страхове…

Ключът не си ми върнал,
в теб е,
този за моето сърце…

Както битките неравни
Не са за све,
Така и аз…
обичам силните мъже.

Pollini