Дядо ми бе достолепен

Не просто мъж, не просто баща!

Не просто дядо!

Светлина!

 

Нося спомените, дядо,

Нося гордостта

Нося и тъгата,

че толкова рано да си тръгнеш ,избра!

 

Дядото е като паметник

Като литературно произведение

Непреходно във времето

С вечна поука, мъдро творение

 

Дядото усмивка е, и строгост

Безпределна добрина….

Такъв бе моя дядо

Сърце голямо –

От тук…до края на света

 

Не спеше вечер до късни доби

Пишеше, мислеше,политиката бистреше

А сутрин рано, аз като стана

Чакаше ме на масата с айряна

 

Вестник винаги отворил

Радио точката предаваше събития

Жадно слушаше той за новите открития

Дядо ми беше един на милиони!

 

Не ми позволяваше да пия кафе,

Малка си казваше – още дете

Затова пък неговата секретарка

Правеше ми детско кафе на кафеварка

Наричахме го ИНКА

 

От сутрин до вечер работеше в съвета

Важни дела решаваше

А ний , шестима внуци,

чакахме го с трепет

 

да се върне, нещо да разкаже

прав път да покаже

 

Малки жадни очички,

вперили поглед в на дядо устата

Малки протегнати ръчички

увили се около на дядо главата

Малки жадни устички

залепват целувка по на дядо брадата

 

И как е топло

как е уютно

дядо да те държи на колене

да се гушкаш на сигурно

в на дядо скута

 

Да не знаеш що е скука

когато слушаш разкази на дядо

да искаш малък да си останеш

да не остарява повече дядо….

да не го болят краката

винаги да те посреща на вратата….

Да не изчезва в тишината..

Дядо, носим те в душите си

И помним те с любов

Чуй нашият благодарен зов..

 

Pollini, психолог и драскач по Пътя си