Колко време трае Живота?

Миг.

Колко секунди е Мига?

Колкото един родилен вик.

 

Докато си тук

И вече те няма.

Докато чудил си се

Кое е истина,а кое лъжа и измама.

 

Докато опитваме всичко да разберем

Дошло е време да умрем.

Животът бързо препуска

Аванс никому не отпуска.

 

И няма статична динамика

Всякакви форми живота руши

На всякой отредени са един брой дни

Младо, старо – не щади.

Не го инересува

Кой до колко научил се е да брои.

 

Чини ти се всичко е наред.

Ходиш гордо, с усмивка , напет

Уредил си бъдещите дни

Познанства, имоти – навред.

 

Докато си станал  днес

Да научиш най-страшната вест.

Остават ти месеци, дни

Кой знае, доктора казва,

Може би минути. Спри.

 

На онези, които те обичат

Внимание обърни

Който щастие ти е дал някога в живота

С Любовта си сега го дари

Любовта ти не е болна – раздай я до край.

 

Направи го сега

Може да няма утре за теб.

Захвърли надалеч всяка суета

Страховете, болката и отчаянието

Превърни в римуван куплет.

 

Седни и напиши

Най-красивия стих.

Онзи, за твоя живот

 

Може би в началото ще бъде тих

Така както плах си бил и малък.

После порасна и се измени

И ето сега – пиши стиха…..

Позволи му да кърви, да крещи

Докато се изтощи

А в паузите тишината прегърни

Нека да мълчи

 

Ще те нося в спомените си

Но не със съжаление

Нито с гротескно умиление

Ще те помня всякакъв

Момчето от съседния чин,

Което ме харесваше тайно.

И чак сега сили събра

С побелели коси, ми призна,

На прага на смъртта.

 

Порасналият мъж

Преуспял, семейство създал

Но истинските чувства още не бил познал

Внезапно влюбил се, развел се.

Със сбъдната си мечта  и любов заживял.

Всекиму, каквото може дал

Във всяко поприще успял

 

Живота си, той не е пропилял.

 

Pollini