Колко време трае Живота?
Миг.
Колко секунди е Мига?
Колкото един родилен вик.
Докато си тук
И вече те няма.
Докато чудил си се
Кое е истина,а кое лъжа и измама.
Докато опитваме всичко да разберем
Дошло е време да умрем.
Животът бързо препуска
Аванс никому не отпуска.
И няма статична динамика
Всякакви форми живота руши
На всякой отредени са един брой дни
Младо, старо – не щади.
Не го инересува
Кой до колко научил се е да брои.
Чини ти се всичко е наред.
Ходиш гордо, с усмивка , напет
Уредил си бъдещите дни
Познанства, имоти – навред.
Докато си станал днес
Да научиш най-страшната вест.
Остават ти месеци, дни
Кой знае, доктора казва,
Може би минути. Спри.
На онези, които те обичат
Внимание обърни
Който щастие ти е дал някога в живота
С Любовта си сега го дари
Любовта ти не е болна – раздай я до край.
Направи го сега
Може да няма утре за теб.
Захвърли надалеч всяка суета
Страховете, болката и отчаянието
Превърни в римуван куплет.
Седни и напиши
Най-красивия стих.
Онзи, за твоя живот
Може би в началото ще бъде тих
Така както плах си бил и малък.
После порасна и се измени
И ето сега – пиши стиха…..
Позволи му да кърви, да крещи
Докато се изтощи
А в паузите тишината прегърни
Нека да мълчи
Ще те нося в спомените си
Но не със съжаление
Нито с гротескно умиление
Ще те помня всякакъв
Момчето от съседния чин,
Което ме харесваше тайно.
И чак сега сили събра
С побелели коси, ми призна,
На прага на смъртта.
Порасналият мъж
Преуспял, семейство създал
Но истинските чувства още не бил познал
Внезапно влюбил се, развел се.
Със сбъдната си мечта и любов заживял.
Всекиму, каквото може дал
Във всяко поприще успял
Живота си, той не е пропилял.
Pollini