С клеймо го запечатах – миг от вечност,
мед от неуморни пчели,
грижливо пак ще ги мечтая,
бляновете за живите дни…

За музика в омая,
за щипка лудост в рая,
в неделя съм орисница,
наричам звезди…

На чардака притихнала сама,
моля се на всички светии,
на всички ангели небесни,
с бледолики мъдри лица…
Не губете по пътя –
девичите трепетни писма…

В тях с романтично пропито мастило,
вярата е съхранена, на една дива душа,
че доброто пак ще победи,
пеперудените й сълзи ще заличи…

Вместо свещ, ще запаля цигара,
ще помълча.

Тялото …уви, плахо ще пренеса в реалността.

А копнежа…
него пуснах по вятъра,
в писмото при туптящата мечта…
Орисах те да ми се случиш,
моя дръзка…
луна с китарена душа…

Pollini