Магарешки Бодил

Ти ли бодеш?
Ти ли….
Ти ли с кръв се храниш?

Ти ли сънища крадеш…

А цъфтиш ли с цвят…лилав?
Плачеш ли за нежност в тъмното?
Мек и раним ли си…в Душата?

Недей, не проклинай съдбата…

Тоз, който има за теб очи и сърце..
Той не ще се уплаши от едно трънче…от две

Празнувай своята различност…
Остротата
О, как нужни са те на Света
Свят на фалш..
Свят на суета..
Цъфти..живей за мига!
Само ти плачеш с лилави сълзи
Капките роса приютяваш
Нереално чист си….
Само ти..само ти…
Цвят на теменуга
На смучещ бонбон

Никому ненужен..ръждясал тирбушон
Жив ли си – ти значиш много
Натежават дните…къса става нощта…
Живота в звуци се облича..
Вечна песен…
Стар шлагер..
На мъдър грамофон

Бодеш!
Остър
Хаплив
Различен
Беззащитно сърце
На невинно дете
Скрито под маски и брони
Не под една и две…

Ти ли плашиш хората?
Ти ли бодеш?
Със кръв и сълзи ли се храниш?
Или себе си….
Искаш да изядеш?

Различен си
Такъв си остани
Рошав, беззащитен, истински
Ти дълбоко раним си..
Недохранено дете….
Знам – не бодеш….

Pollini, психолог и драскач по Пътя си