Разлистваш страници,
а те са само дрехи,
ежедневен грим и маски –
женски доспехи.

Не ти достига!
Зачиташ между редовете,
пленник ставаш – на магия.
Очи … не са ти нужни. Веке.

Разлистваш ме –
Нетърпелив да научиш тайните –
дълбоко скрити … Там.
Сърце и силна обич, може би – незнам?
Дързост, ексцентричност,
доза авантюризъм,
желание да се издигнем над
повсеместния трагизъм.
Алергия … към импотентния снобизъм.

Потъваш неусетно.

Четеш ме … между редовете,
не искаш вече поглед да изместиш
от страх да не изчезне топлината,
да не дойде края,
вятърът … да не затръшне вратата.

Топъл дъжд вали,
момичешки сълзи.
Ти не се тревожи,
Просто стой … във мен
и ме чети.
Ако ти стиска –
ме допиши.

Ставаш нетърпелив,
дали защото те плених или защото наближава края…
Усещам как силно ти бие сърцето- сякаш си водолаз,
изследващ на морското дъно блажената омая.

Искаш да ме съблечеш,
по Душа пред теб да остана.
Гола
Чиста
ВИДЯНА.

И в миг ме късаш,
лист по лист,
буква по буква
копче след копче,
стискаш силно на книгата листата,
мачкаш косата.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Нежно галят се сърцата,
сбъднали мечтата –
душите си да обладаят,
телата си с дъх да изваят,
заедно да напишат края.

Книгата ли?
Кръстили я – БЕЗКРАЯ.

Pollini
Polina Vasileva