Има един наркотик,

нарича се Любов.

Мълчалив, невидим, тих,

веднъж ти стига да го опиташ,

за да се пристрастиш.

Без него трудно да можеш да заспиш.

 

Докато съм жива,

ще си искам дозата.

И песента..

И розата..

И целувките в нощта.

Без любов – ще умра!

 

Не искам да я чувам на думи,

не искам да я търся във други.

Бъди дрога за мен,

изпращай ми послания…

Малки дози любовни повествования…

Искам да съм пристрастена,

към копринения стон на чаршафите и сатена.

Искам да съм до полуда зависима

от теб и твоя поглед, който ме пронизва.

Той, който от непокорна – превръща ме във хрисима.

Както китарата не може без струни

Искам моята любовна дрога да не е на думи.

Всяка доза да ме изгаря,

сърцето ми за теб да отваря.

Колко ли ще е жалко,

ако я излееш наведнъж.

Вместо бавно да ми я даваш…

малко по малко.

За да бъдеш цяр за мен,

а не отрова.

За всяка следваща доза –

да съм по жадна.

По-готова….

 

Pollini