Луната и ТЯ в разговори за Любовта

Луната и ТЯ в разговори за Любовта

Луната се скита блестящо. Моята мълчалива приятелка. Сребърна палачинка, с аромат на вечност.
Аз не спя и тя не спи. И двете сме по пътя си, вселенски. Под звуците на Лунната соната, не спираме да вярваме във чудесата.
Тъй горда, независима, красива. Луната си остава завинаги дива. Като мен…непримирима.
„Така и не можах да бъда опитомена. Може би в друг живот?” – питам я мълчаливо – „чувствам се сломена?”.
А тя ме погалва с лъч топлина в отговор и продължава.

Млечният път сам се разтваря пред осанката й.Счита, че е дар изящната окръжност на Луната да мине по него. Той впива от обаянието й, запечатва в каймака си океана от любов, който тя съдържа. Всеки път опитва да я подмами от другата страна, в онези … крайпътни светове, да я покровителства и обгрижва, като дете. Обещава й приказен сън, далечен, там – навън.
Но Земята не я пуска, не може да се справи без онази Луна, която пътищата на прокудените осветява…от обратната страна. Когато са изгубили съня е там, огнен лунен шаман – да ги прегърне, вяра да им вдъхне. На тях, на всички земни души.Там горе, в звездното небе, тя търпеливо им рисува мълчаливи окръжности, смели съдби, висини. Сваля тежките им дрехи, напоени със вини, угасналият поглед – кара да заблести.

В главата ми, ври и кипи:

„Завесата е пусната. Играта свърши. Няма да умрем, държейки се ръка за ръка, сърцата си няма да разменим в знак на сливане. Ти ще лягаш вечер с Егото си наранено, жертва безподобна. А аз ще говоря с Луната. По човешки греховна.
Родила съм се цяла. Половинки не са ми нужни. До сетния си ден ще се раздавам крайно. За онзи, който в 01.00 часа ще пропътува нощта за да бъде до мен. Който не се опива от ролята си на сломен.
Обичам сложните хора,онези, в които се давиш. Дълбочини и ярки цветове. Не полутонове и правила. Дързост, отвъд света! Вярвам в онзи, който се бори за Любовта.“

Любовта е мълчаливата ни тема тази нощ. На мен и на Луната. През нощта.
„Тя си тръгва неусетно, леко, тихо, на пръсти” – проговарям аз за да избягам от вихрушката в ума си – „като изпечена крадла се изпарява. Един ден мечтаете за заедност, докато смъртта ви раздели, а на другия всичко изчезва – и все едно никога не е било. Тъжно е, в началото дори много страшно. Не остават жал, съчувствие , трепет или благодарност. Изправена на прага на смъртта си, Любовта се превръща в злобно чудовище, тресящо се от яд и унищожаващо всичко наоколо.
Винаги тежи, когато се разделят хора, които са преживели твърде много. Вероятно поради силните надежди и последвалата инерция. Недоопазили…не дооценили…неумело балансирали, лъгали се, нещо крили.

Боли. Да присъстваш на погребението на някогашно общо чувство. Моля те,спри. Не ме съди. Че избирам да съм истинска и да ме боли. Да се губя и да се намирам. В тежки дни и дълги нощи, в които само ти, Луна, ме разбираш. Аз просто няма да се откажа да вярвам в Любовта.”

„Знам, че още се надяваш да се появи. Този, който с теб и на Марс ще полети. Рано е. Развиделява се. Спи. Чакай. Забави.” – отрони Луната и ме погледна с присъщата си топла строгост.
„Имай вяра в светлината, докато бавно гаснеш в тъмнината”.

Pollini

P.S.Из кратките ми разкази за Луната

Comments 3

  1. CharlesFeami
    09.07.2021

    challenger 1 landspeed record mickey thompson book 1080p Torrent 2014 pinarello razha shimano 105 blue book

  2. Casino Club Lacroix St Ouen
    12.07.2021

    Casino Montussan Recrutement Pokemon Heart Gold Casino Astuce Pimenton De La Vera Geant Casino

  3. Casino Party Planners Dealer Login
    16.07.2021

    G Ant Casino Strong Srt 7404 R Cepteur Satellite Mega7s Casino Coupon Valide Bonus Free Casino Blog

Write a comment