ЛИРИЧЕН ГЕРОЙ

 

Аз те измислих

Оцветих те в Любов

Превърнах те в идеал

От ангела направих те по –бял

 

Аз те повиках

Прелъстих те в розово

С омаен поглед те закачих

Цяла приказка си съчиних

 

За мен и теб

За нас – двама

Аз и той!

Измислен …лиричен герой

 

Види се, скучно ми е било

Или пък много, много самотно

Все съм напред назад

Със хора заобиколена

А отвътре дупка зее

 

В дупката те настаних

Приготвих ти вълшебство за разкош

Не дадох ти се лесно

За да бъде интересно

И зачакахме се – ден и нощ

 

Хем те исках, хем ме беше страх

Дупката си пазих страстно

Знаех, че ще я запълниш със един замах

И че можеше да ми хареса

но можеше и да е пълен крах..

 

Натоварих те с очаквания

Идеали, лирика и проза

А ти беше– пух и прах

Празна сянка, поза!

 

И нито бе неверотно

пътешествието еднократно

но пък бягство!

То е винаги за мен приятно

Откраднах си илюзия за малко

Съживих си лиричен герой

Почувства се добър…самия той

Моя тромав, изстрадал, карикатурен

Малък и себичен

Повярва, че е артистичен

От калта на миналото ми,

направен,

измислен от мен,

никомъ ненужен…забравен,

Измислих си лиричен герой…

Свой.

 

Pollini, психолог и драскач по Пътя

Comment 1

  1. Eusebio Hoaglin
    30.04.2021

    Great work! This is the type of information that should be shared around the internet. Shame on Google for not positioning this post higher! Come on over and visit my web site . Thanks =)

    http://www.froleprotrem.com/

Write a comment