Аз те измислих

Оцветих те в Любов

Превърнах те в идеал

От ангела направих те по –бял

 

Аз те повиках

Прелъстих те в розово

С омаен поглед те закачих

Цяла приказка си съчиних

 

За мен и теб

За нас – двама

Аз и той!

Измислен …лиричен герой

 

Види се, скучно ми е било

Или пък много, много самотно

Все съм напред назад

Със хора заобиколена

А отвътре дупка зее

 

В дупката те настаних

Приготвих ти вълшебство за разкош

Не дадох ти се лесно

За да бъде интересно

И зачакахме се – ден и нощ

 

Хем те исках, хем ме беше страх

Дупката си пазих страстно

Знаех, че ще я запълниш със един замах

И че можеше да ми хареса

но можеше и да е пълен крах..

 

Натоварих те с очаквания

Идеали, лирика и проза

А ти беше– пух и прах

Празна сянка, поза!

 

И нито бе неверотно

пътешествието еднократно

но пък бягство!

То е винаги за мен приятно

Откраднах си илюзия за малко

Съживих си лиричен герой

Почувства се добър…самия той

Моя тромав, изстрадал, карикатурен

Малък и себичен

Повярва, че е артистичен

От калта на миналото ми,

направен,

измислен от мен,

никомъ ненужен…забравен,

Измислих си лиричен герой…

Свой.

 

Pollini, психолог и драскач по Пътя