Убий ги.
Стадото цинични помисли,
и страховете си , и болката.
Затрий ги.

Остави отворена душата си за мен
пусни ме вътре, да ти подаря промяна…
Ти само стой… до мен, в замяна.

Пусни ме в твоя нов път,
към себе си и към неясното ти бъдеще.
Душеприказчик да ти бъда и подслон,
опора, не душевадец,
не съдник … не … кух балон.

Докато се страхуваш, мила,
докато се самобичуваш,
докато щастието мериш с бремето
докато бъдещето си вербуваш…
Остави душата си отворена за мен
на вярата и обичта – аз да посея семето.

Недей, мила,
не съжалявай , че остаряваш,
красива си и винаги ще бъдеш,
затуй защото златоустни блянове, всекиму раздаваш.

Помни щастливите моменти, не забравяй,
лепкаво дихание си, самодиво, завладяваш,
след теб дълго топли спомени се носят
И … грешници и праведници,
всите ходят без посока и се лутат, боси.

За подареното им време не тъжи, не съжалявай
То е сякаш зимата да я боли –
от това, че побелява.
Ей богу, бялото така да й отива,
както на тебе, мила – ти отива… да си ТИ.

Само моля те… любима…душата си за мен
oтворена я остави.
Сама … в сезоните си – не бъди.

Pollini