Сърцето ти кърви, момиче.
Напоително вали.
Към залеза вървиш, момиче.
ЗабрАви отдавна да обичаш.
Животът те мори,трагичен.
Не си за тук, различна.
Бягай далеч от пародията, комична.
Безпътна лети!
Високо се издигни, над вопиющата глупост вселенска –
издигнала в култ примитивизъм и телесност.
За сърдечната рана се погрижи,
с любов я превържи.
Фригидната тълпа пропусни.
Върви.
Към залеза.
И той кърви.
Pollini