Преди всичко  искам да подчертая ,че психологът работи с психично здрави хора! И не само! Хората, които ходят на терапия са по-здравата част от населението! За психично болните грижа има психиатъра, който би могъл и според случая е добре да работи в екип с психолог или психотерапевт.

Уточнявам това, защото често чувам коментари : „Защо да ходя на психолог, аз съм ОК?!”.

Или пък „Просто съм объркан, не луд!”

Или „Много трябва да съм некачествен, щом съм стигнах до кабинета ти”?!.

 

Не се замисляме за естествения процес на телата и душите ни, а именно:

Когато страда тялото, човек се обръща към лекар. Когато страда душата ни е нужен психолог. Психолозите, терапевтите и психиатрите, от своя страна, са същите хора като вас. В оптималния вариант те също „работят” върху себе си, подлагат се на терапия, на непрекъсната реконструкция на себе си, на закоравели и грешни поведенчески модели, които имат, развиват се. Поставят и работата си под съмнение, за да могат да бъдат критични и обективни, в полза на клиента. Обсъждат с колеги, могат да си признаят грешка, носят отговорност и са водени от базовото правило да не навредят!

Целта на терапията е, Тяло и Душа да функционират заедно на една честота, защото тялото и психиката  са едно цяло. Между тях непрекъснато протичат процеси. Затова днес, в 21 век да заявим ,че мислите и емоциите ни нямат отношение към физическото здраве е твърде наивно и безотговорно.

 

Голяма част от физическите заболявания са психосоматични. Появили са се като резултат от наши мисли, емоции и преживявания. За съжаление  културата ни разделя духа от тялото и ние често не обръщаме внимание какво се случва с него, когато сме гневни, тъжни или пък обратното – щастливи. Защото, ако по-често правим това, бихме забелязали , че много преди да се появи заболяване като гастрит, язва, автоимунен процес и т.н, всеки пък когато по една или друга причина сме били ядосани на ежедневни ситуации или на хора, сме усещали болки – симптома! – в стомаха или другаде. Така е, защото емоциите са свързани с определен вид хормони, а ние имаме такива за всяка емоция.

 

Хормоните имат функции да ни отпуснат  – когато сме щастливи или да ни подготвят за битка, когато има опасност. Но ако се разливат ежедневно в тялото ни започват да вредят. Например адреналина, който се отделя, когато изпитваме интензивни емоции като страх или гняв. При гняв се наблюдава прилив на кръв към ръцете (готовност за атака), ускорен пулс, повишеното ниво на адреналина генерира мощен енергиен импулс, за да предприемем крайни, в повечето случаи неуместни действия.

От своя страна позитивните емоции, преживяванията на любов, нежност, сексуална удовлетвореност активират парасимпатиковия дял на вегетативната нервна система, характеризиращ се с реакция на отпускане, релаксация, успокоение и удовлетвореност.

Не е случайно ударението, което се поставя в психологията върху емоционалната интелигентност.  Аристотел е казал: „като онова рядко умение да се разгневиш на уместния човек, в уместната степен, в уместното време, за уместната цел и по уместния начин”. Предизвикателството не идва от емоционалността, а от нейната адекватност, от здравото изразяване на видовете емоции.

В голям процент от случаите хората чакат последния момент, за да потърсят психологическа помощ. Те са много по-отговорни към колата си – която бива закарана на сервиз при първия сигнал за неизправност на таблото. Те водят кучето си на ветеринар на десетата минута от симптоматиката му на неразположение.

Защо често поставяме доброволно кръст на себе си, не се обичаме достатъчно и не се смятаме за заслужили помощ и грижа за Душите си?!

Живеем с усещане за празнота, не се чувстваме щастливи, сякаш  нещо ни пречи да сме успешни в ежедневието, във връзките, в работата, в ролята ни на родители. Съжителстваме по инерция и без любов. Живеем дълги години объркани, нещастни и изгубени в страхове, тревоги и конфликтни ситуации. Толкова дълго, че накрая започва да боледува и тялото. Потърсете психологическа помощ преди това!

Всеки от нас дължи на себе си развитите на превантивна култура. За здравето, за тялото, за душата.

Аз вярвам, че те са комплексни и добруването им е възможно само когато всяко перо е погалено.  Ще опитам да дам конкретни примери за най-честите казуси, с които хората идват в кабинета на психолога. Причините могат да са и много други, разнообразни, специфични за всеки човек.

Защото всеки човек е цяла една Вселена – с уникален жизнен път, междуличностните му отношения са уникални лични съзвездия, той носи богатството на своя личен психичен свят, изтъкан от емоции и преживявания, които също са уникални. Затова и подходът би следвало да е уникален към всеки един клиент.

Ето някои конкретни примери:

 

• Защо съм толкова объркан и не знам какво да правя с живота си?
• Защо съм толкова лоша майка?
• Имам дом, семейство, добър партньори добри деца, хубава работа.
• Защо не съм щастлив?
• Преживявам тежък момент и не мога да се справя!
• Защо изпитвам нужда непрекъснато да държа всичко под контрол?
• Как мога да приема и да си простя грешките?
• Детето ми прави всичко напук!
• Постоянно се ядосвам, дори за най-малкото нещо, понякога без причина често избухвам!
• Защо мнението на родителите ми е толкова важно за мен, че правя нещата така, както искат те и пренебрегвам себе си и желанията си?
• Чистя по пет пъти на ден! Вбесявам се, ако нещо не си е на мястото!
  . Никой не ме забелязва! Все едно, че не съществувам!
• Страхувам се да излизам от къщи! Или да оставам сам.
• Понякога имам налудничави/натрапливи мисли. Означава ли това, че съм луд?
• Защо миналото не спира да ме преследва?
• Защо избирам винаги неподходящия партньор?
• Как да спра да злоупотребявам с алкохол, наркотици, храна…?

• Страхувам се от болести

• Страх ме е от провала

• Не се харесвам, не ставам за нищо

• Постоянно ме боли нещо, изследвам се, но всичко ми е наред. Лекарят ме прати при вас…

Това са една малка част от възможните заявки в кабинета на психолога. И всички те са на здрави хора! Хора с нарушен баланс между  Душа и Тяло. Често  това са и хора с позападнал Дух и Вяра. Най-хубавото е и най-трудното  често е първата крачка: да протегнем ръка за Помощ. Да стъпим отвъд видимото и очакваното, да си позволим да сме малки и незнаещи. Да се обикнем до толкова, че да си поискаме прегръдка и подкрепа. Да разширим капаците около очите си за нови хоризонти. Да паднем ….не за да умрем, а за да използваме Земята и специалиста до нас за отскок!

Не се страхувайте от страха….и от себе си.  В кабинета на психолога се случва най-вълшебната среща – срещата Ви със самите Вас. Голи – по себе си, такива каквито сте. Добри, лоши, прави, криви, всякакви. Човек се научава на приемане, любов…и хармония.

 

Полина Василева,

психолог