Кои са вредните психологически навици?

 

Човешкият мозък може да оприличим с компютърен процесор. Той е с ограничена мощност – умствени ресурси, които се използват в дадена ситуация. Малко хора знаят колко точно е силно е въздействието на психологическите навици. Нерядко те са причината да не можем да изпълняваме дадена задача с пълния си капацитет.

 

Вижте моя малък подбор на пет психологически навика, които ни пречат да мислим и да се развиваме в желаните насока и интензитет.

 

Мрачните мисли

Припомнянето на разстройващи и стресиращи събития отново и отново. Другото име на този навик е живеене в миналото – постояното завръщане на мислите ни към неприятни ситуации и спомени, кара ума ни да препуска, въвлечен в тревога по нещо необратимо и да се разстройва до степен, която сериозно се отразява върху умствените ни способности.

В работата си с психолог може да овладеете техники за справяне с тежестта на мислите. Предъвкването на неприятни спомени е сериозна заплаха и за емоционалното ни и физическо здраве.

 

Неразрешена вина

 

Всички се чувстваме виновни от време на време. Когато го правим, обикновено се извиняваме или предприемаме някакво действие, за да разрешим проблема с вината.

Въпреки това, ако не предприемем нищо и чувствата за вина се връщат отново и отново, това води до разсейване на ума, което сериозно пречи на неговото функциониране. Често се случва въпреки че сме поискали прошка, такава да не ни е дадена. Това ни вкарва в тунел, изтъкан от вини, съмнение в себе си и може да стигне до автоагресия. Опитайте да се освободите от чувствата на вина колкото можете по-скоро. Потърсете помощ, не отлагайте, вината е най-гнетящото, деструктивно и смазващо човек, чувство.

 

Безрезултатно оплакване

 

Повечето хора са склонни да споделят разочарованията си с приятели, след което да обсъдят въпроса с някой, който може да помогне. Проблемът е, че всеки път, когато разказваме за теглилата си, ние се ядосваме и разочароваме отново. Гневът и фрустрацията водят до значителна загуба на способността за обработване на информацията. Безрезултатните оплаквания редовно източват умствените ни сили.

Приятелите са прекрасен дар в живота на всеки от нас, но те не могат да бъдат обективни и полезни при разрешаванто на ваш проблем, защото съветите, които ще ви ддат, да базирани на ехния личен опит. Те са емоционално обвързани с вас и нямат нужната подготовка, опит и умения, да извадят  вашия ресурс, както би го сторил един психолог.

За жалост, споделнето с приятели и познати, не само, че не мога, но и често ни кара да се чувстваме още по объркани, защото колкото хора – толкова и мнения. Приятеите също имат таван на търпимост и понякога, з да съхранпт себе си, се отдръпват след стотното изслушване на проблема ни. Това допълнително ни кара да се чувстваме нерзбрани и безрезултатно оплакващи се и търсещи помощ.

Търсете професионална помощ. Точно така, както когат ви заболи корем, ходите на гастроентеролог, а не при приятелите си (надявам се), така и когато душевното тяло страда, не се притеснявайте да потърсите помощ  за неговото изцеление.

Анализиране  на отхвърлянето отново и отново

 

Отхвърлянето поражда емоционална болка, която се отразява силно на настроението и има сериозно въздействие върху когнитивните функции. То ни прави прекалено самокритични. Този навик разрушава самочувстието, увеличавайки продължителността на отрицателната емоция. И заедно с това, се уголемява времето, в което сме с намалени познавателни способности. Ровейки в себе си за грешки и причини да ни итхвърлят, ние заживяваме с мисълта колко сме некачествени и недостатъчни, приграмирайки си е провокирайки несъзнато събития и срещи, които ще но донесат още отхвърления. Формира се порочен кръг, в който сякаш искаме да си докажем как не ставаме, самосаботирайки се първо в мислите си, а после и в действията.

 

Тревога и безпокойство

 

Много хора не смятат, че безпокоенето и тревогата са толкова опасни. Но те водят до неприятно и некомфортно емоционално състояние, което е много разсейващо и отнемащо от ресурса и качеството ни н живот. Когато се тревожим за нещо, то се превръща в приоритет в ума ни и изтласква всичко останало.

От човека Хикс, ние ставаме неговата Тревога и бепокойство. Забравяме, че този човек е и още много други неща. Позволяваме на тревогата да стане наш навик, добре познат механизъм за рекция и предопределяме хода на развитието. Тревогата е нормална, когато не й позволяваме да контролира битието и житието ни,

Онова, което предизвиква тревожността е начина, по който мислим.

Затова ще повторя кратката си сентенция от един от предните ми матриали:

  • Да се учим да ислим за начина, по който мислим.

Това е навик, който иска усилия и постоянство да бъде познат, разгледан и оптимизииран във ваша полза. Всеки от нас заслужава по-добро качество на живот. Ако се съмнявате в начина, по който текат мисълта, нагласите, вярванията ви, ако вътрешното чувство ви подсказва, че някъде дълбоко или на повърхността, нещо ви пречи да сте щастлив и успешен, свържете се с опитен психолог и терапевт.

Вярвам – няма да съжалявате за инвестираното време. Във вас самите!

 Полина Василева,

психолог и писател