Казваш…искаш ме…

С постулати притискаш ме

Обичаш …

Под полата ми надничаш!

Като разгонено куче

След мен..тичаш

 

Мен ли искаш

Или мойто тяло

Нещо свежо, чуждо

Ти се е дояло

 

Времето те притиска..

Да си докажеш стойността

Ти се прищяло

Будилника стремглаво тика така

В главата ти ужаса нараства

Възрастта…тя не протака

 

Искаш ме…

А дали ме заслужаваш

Казваш – всичко даваш?

И вадиш портфейл

Значи…имаме проблем

Ако това е белега на твоят Мъж

Остани си – искайки ме

Като…захарен памук на дъжд

 

Тялото си мога да ти дам

ТелА – лесно е да притежаваш

 

Но само един е избран

Да посветя в моя храм

Душата ми да обладава

Да флиртува със ума ми

Да ме рисува с устни

До забрава

 

Искаш ме

Но нямаш какво да ми предложиш

След като цинизма и болния си мозък

На масата – до портфейла си сложиш

Остава да ти пожелая

В собствен сос да се разложиш

 

Барем се заобичаш

и спреш след чуждите да тичаш

в лъжливи чувства да се вричаш

 

Недосукал, недохранен

Ненаиграл се, с малка пишка,

Правиш се на тигър….

А отвътре…малка бледа мишка

 

Не мене искаш, не нея

Ще ти се цокАло

Една голяма сочна цица

Онова, дето като малък ти се е недало!

 

И сега бродиш немил недраг

Във всеки да провиждаш враг

И да мислиш, че си прозорлив

а всъщност да не знаеш кой си и защо си жив

 

 

Pollini, психолог и драскач по Пътя си