Опитай,
изневери си на паметта,
провиж я докато те чака,
твоята единствена жена.
Мнозина ще те утешават с голота,
безчувствието камъни ще трупа,
във вашите изгубени тела.

Потъни, синко,
в безбрежна самота,
жарка прекоси, пустиня…
Отвори за себе си, очи,
разгледай вътрешната си кирлива тиня.
Смири се, сине, па се смали.
Път обратен към нея намери,
към извора на твоите мечти.
С пръст стига сочи, не съди,
поискай милостиня и остани.

На себе си недей изневерява,
на спомена изневери,
за онези излезли от релсите същества,
заблудили се един друг,
в миг на адска самота…

За щастие фриволно аз не ще ти река,
за вечност тука ти говоря,
за подадена ръка.

Не можем, синко, по сами да сме в света.
Мъжът не цъфти без жена,
прегаря неговата ръж,
издигни се над укор, обида и недъгава суета.
Друго няма, сине, на света,
прогледни за Любовта.

Животът е само.
И смъртта.

Pollini