Ако животът е гола ливада,
то приеми,
че трябва той да се изстрада,
да преболиш всеки ден…
Сили да имаш в теб да се роди
всяка вещ и всеки образ,
душата ти мир да сътвори,
докато сърце ти кърви.
Тревата със сълзи да се напои.
Да се развихрят чувства, страсти, четки и бои.
За да останеш и да си потребен,
за да те има и след теб дори.
Позволи на този свят да ТЕ боли.
Ако не можеш да простиш и да обичаш,
ако не можеш в труден миг над себе си да се надсмееш…
Накъде си тръгнал, на мъртъв пън заприличал…
защо ти е изобщо да живееш?
От страх да избереш –
в живо тяло да умреш!
Вместо да гориш, плахо да изветрееш.
Pollini
Photo: Родопите