Поглеждайки сега от моя ъгъл,
си давам сметка господ колко ме е лъгал.
Вашата оценка ли?
Тя е просто чудесна!
И тъй като сляпа е,
oтдава ви се – свръх лесно.

Закъснях за себе си
Почти угасна!
Жаравата на хладното ми утро
потъмня опасно.

Все по уютен ми е широкия простор,
към него отправила съм взор.
Все на път,
и все отвъд.

Отвъд хорските плоски умотворения.
Преяла със скалъпени вежделения.
За мен, за теб, за нас.
Сега съм само АЗ.

Закъснях за себе си,
но може би ще се догоня,
ще следвам вътрешния си компас,
карта на света не ще ми трябва,
сърцето ми е на чувствата – географски атлас.

Ослепях за суетата,
ослепях за да прогледна,
ревюто на лъжливите да подмина,
на коня си удобно да поседна.
Над комформистката сган – вонлива.
развях неопитомената си грива.

Оглушах във страх, за малко.
Оглушах, за да чуя наново.
Пискливите им стонове по пропиляно време,
Господи, колко са жалки!
Галеници на съдбата, плачещи по преувеличено бреме.
Плитки душици, малки.

Онемях. Гълтах думи.
Думи любовни, клетви съдбовни.
Нахраних дяволите във душата си.
С ръце протегнати напред-
на теб да дам!
Парчета „Мене си”
навред да раздам.

А те, онези демоните ми – черните,
все по-гладни ставаха – мизерните.
Разчекнах се.
Да храня теб, и вас, и тях.

Умрях. За да се родя наново.
За себе си. И моят свят.
Неподвластнa на дявола и бога.
Да се догоня.
Мога…

Pollini