Опиващо е, признавам,
да си тъжен страдалец,
низвергнат от съдбата,
болката …тя придава уникален привкус…
на плътта ти, на играта.

Но защо забравяш, човеко,
че ти си онзи, който пише правилата?
На живота си,
и на радостите и на тъгата!

Паднал в дупка – не копай!
Днешния ден не ще ти върнат – комай.
УтрЕто пък…е неясно,
на Вчера вратата затръшна се бясно.

Дерзай!

Не просто дишай срамежливо,
не просто мечтай,
не просто съществувай услужливо,
сбъдвай полетите си на живо.
Не чакай да дойде…май.

Недей мечта живота си,
осмелявай се,
стигай до край.

Polina Vasileva
Pollini

Отива в поредицата ми от стихове за мотивация;)