Двойки

Емоционални триъгълници 

Мама, тати и аз….или там, където НЕ Е мястото ми (на детето)

  Отделете минутка точно сега, за да помислите за най-проблемното взаимоотношение в живота  ви. В действителност, почти сигурно е че това взаимоотношение включва една (или повече) трета страна. Всъщност всички емоционално значими взаимоотношения са засенчени от трета страна – близки, приятели, дори спомени.

Най-силно влияние върху активността на триъгълниците оказва тревожността (Герин, Фосърти, Фий и Кауто, 1996 г.) С нарастване на тревожността хората изпитват по-силна нужда от емоционална близост или при реакция на натиск от страна на другите, по-голяма нужда от дистанциране. Колкото повече хората реагират въз основа на тревожността, толкова по-малко толерантни са те един към друг и толкова по-поляризирани от различията.

Когато двама души имат проблеми, които не са успели да разрешат, те обикновено стигат до момента, в който е трудно да се разговаря за определени неща. Защо да се минава през цялото усложняване, когато то води  само до нараняване на чувствата? В такъв случай единият или двамата партньори ще се обърнат към някой за съчувствие. И в конфликта ще въвлекат трето лице, което да се опита да го разреши или да вземе страна. Ако намесата на третата страна е само временна или подтиква двамата души да се справят с различията си триъгълникът не успява да се фиксира. Но ако – както става в повечето случаи, третата страна остане замесена триъгълникът става част от взаимоотношенията.

Намесата на трето лице (детето, роднината, приятелката или колегата) намалява тревожността в двойката, като я разпределя във взаимоотношения между трима. По този начин, например, съпругата разстроена от отчуждаването на съпруга си може да засили обвързаността с едно от децата. Това, което прави от този факт триъгълник, е отклоняването на енергия, която иначе би могла да отиде в брака. Това, че жената прекарва повече време с дъщеря си, може да свали част от напрежението й, но също така намалява вероятността съпругът и съпругата  да развият връзката си , да открията интереси които могат да споделят. И най-лошото е, че  разтоварвайки своята тревожност, майката неусетно подронва независимостта на детето. А конфликта остава да тлее и да да се разраства, потулен „за добро“ и за сметка на света на детето.

Някои триъгълници изглеждат така невинни, че едва забелязваме тяхната деструктивност. Повече родители не могат да се сдържат да не се оплакват от време на време на децата си от своите спътници. “Майка ти винаги закъснява!” “Баща ти никога не върши нещата като хората!” Тези разменени реплики изглеждат съвсем безобидни. Това, което прави триъгълниците проблематични, е склонността им да стават обичайни и да провалят първоначалното взаимоотношение. Триъгълниците изпускат парата, но замразяват конфликта. Не че оплакването или търсенето на утеха е толкова погрешно, а по-скоро това, че триъгълниците се превръщат в хронични отклонения и подкопават взаимоотношенията и здравото израстване на детето, въвлечено в тях.

Ако усетите, че често се нуждаете от трето лице, за да се разтоварите от неприятни емоции около личните ви взаимоотношения с партньора ви, свържете се с психолог. Често и една консултация е от полза за предотвратяване патологични модели на комуникация в двойката.