Нека ти разкажа
Какво е да съм аз
Това е да си бял стих
Неистов писък да си – тих.
Да си рана, да си вик.
Друг да няма, да си многолик.
Да дишаш през белези и зашити пори.
Да си изтъкан от идеали, чисти и голи.
Да съм аз е да си ням.
Малък да си отвън, отвътре голям.
Да съм аз е да съм дива.
Една такава порода,
непримирима.
Да съм аз е да се бориш за каузи дребни
Да съм аз е да вярваш, че хората са добри,
че въпреки горчилката, не са само вредни.
Да съм аз е да любиш и мразиш от раз
Да съм аз е да танцуваш в захлас
Да съм аз е да се страхувам.
Срещу несправедливостта да негодувам.
А аз самата да съм понякога нечестна.
Но никога двулична, безчеста.
Да съм аз е да си пеперуда,
Да съм аз е да си за някой изумруда,
Да съм аз е понякога да си Юда,
Да съм аз е да съм различна, винаги друга.
Да съм аз е да съм зверски от живота бита
Да съм аз е да съм погалена, в любов обвита
Да съм аз е да имам дар.
От закрилящи небеса.
Дадено да ми е, да сбъдвам чудеса.
Да съм аз е благословия,
ангелска орисия.
Да съм аз е гордост и стоицизъм,
нескрито негодувание срещу малодушие и изсмукан трагизъм.
Да съм аз е любов.
За всеки.
Да съм аз е зов.
За още.
Порив за живот.
Мощен.
Да съм аз е да си птица
Високо да се рееш
По дълбокото да копнееш,
на залез да тлееш …
Да съм аз е да съм тиха,
понякога бързо да изгоря,
като клечката в кибрита…
Да съм аз да съм неугасим пожар,
изтребващ до основи буренясала, продажна твар.
Да съм аз е да съм благодарна,
на миналото, на събития и хора,
на всичките ми цветове по двора.
На човеците до мен, на нощите и дните.
Да съм аз е да съм неудържима.
Магия.
Да съм аз е да съм стихия.
Pollini