Не ме измивай с жадни очи
Нежност в рими ми изсвири,
струните на страховете ми
рязко изтръгни.
От стонове, вопли и сподавени въздишки,
избродирай ми гоблен.
От щастливи нишки.
Букет ми направи
от сбъднати мечти.
Нека буря да се разрази,
небето гневно – нас да роди-
Аз и Ти.
– Дали?
Душата ти с глас проговори.
Сърцето ми сълза отрони.
Мигът зарида,
разплака се и битието…
жал му стана за детето.
В теб и мен – момичето…момчето…
Борба на демони бели и ангели черни,
трескава проверка на чувства кипи…
Достоверни ли са…
Дали?
Страстни устни прошепват – „Повярвай ми“.
Счупени идеали бледнеят…все по-имагинерно, потъват, линеят.
В дълбокото тъмно…сивеят
Единствено времето не спи,
досущ жива вода изтича, през порите ни.
Неумолимо жестоко!
Две думи само смисъл донасят,
с тях всеки миг става
все по-красив и ясен –
Аз и Ти.
Нов свят, по-прекрасен.
Дали?
Polina Vasileva
Pollini