Аз съм едно съзидание

Причудливо такова създание

На вид скромно, малко на обем

А пък отвътре – необятно съзнание

И мерака ми такъв е по живота

Нескончаем, нямам насита

Гладна съм

За преживяно

Жадна съм

За нови светове

Любопитна съм

За чужди гласове

Света ми е тесен

Не мога без песен

Съжалявам онзи,

Който иска да му е лесно

По детски, все ще ми се да ми е интересно,

имам стръвнишки глад за различно,

неутолим ищах да съм обичана.

Но най –обичам да давам,

до последния дъх да се раздавам!

А как понякога иска ми се да съм Някоя

И що? Като мога да бъда Всякоя!

Отлагам Смъртта

живеейки

и друг начин не познавам

Утолявам глада

копнеейки

любов да давам и да получавам

 

Тоз , който роден е да обича

на любовта се врича,

той обича и в последния си миг,

умирайки, за любовта отронва вик.

Не оцелявам затворена сред четири стени

сърцето ми загнива,

душата унива,

навън е моята стихия

да се рея и да творя чудеса,

заобиколена от скучни смъртни неща.

Така си засищам за малко глада.

Към тесногръдия свят –

изчиствам си ядА,

пеейки песен за любовта –

отлагам смъртта.

Засега.

 

Pollini