Вкусна била..вълшебна,

още леко гореща…

ТЯ

Наричат я всички Жена

 

Попиташ ли плиткия ум, ще я нарече я той вещица

А на осмелилия се да се гмурне в дълбокото,

Не ще му стигне цял живот

Съставките на супата да разгадае,

Да се любува и да се страхува, да я вдишва….как ухае

 

Като нежна вълна, обгръща ТЯ болката ти,

Изсмуква яда, пропил ти  тъканта,

Седи до теб топло, в тишина…

Прегръща те.

Тя е Една

Жена

 

Тя горда е и умна,

Красива е,

с бездънна, вечно търсеща душа

Вълшебната супа, владееща света

 

Подлютиш ли я прекалено,

ти виждаш я в гръб,

Изпращаш безмълвната й сянка,

Проследяваш с неясна за теб самия ,тягост,

нейната осанка

 

Надменна и непоколебима,

Затръшваща поредната врата.

И никой никога не ще разбере

Какво бушува, ври, кипи ..в супата

От другата страна на захлопната врата.

 

Зеленчуци в градината много,

И има за всеки вкус

Но тя е една…

И никой не може да я притежава,

Докато сама и за кратко не пожелае това

 

Тя кълца изкусно, опитва..

Облизва без страх

Играе безразсъдно

Подправките не щади

 

Но повече от три горчивини в супата …не трае,

не търпи..

тръгни си ти,

напред по пътя си върви

и спомена мимолетен носи,

защото тя е една.

 

Жена, сътворителка на света

Помъдрееш ли – помни:

Не усложнявай простите неща

Не опростявай и не подценявай Тайната,

наречена Жена

 

И помни – вълшебната супа –

не може да се купи с пари

Защото всичко, което може е евтино,

А евтиното горчи!

 

Не можеш да я притежаваш ти…тя играе си,

С огъня

И леко гореща е в страстта

Допуснеш ли да изстине

Пропускаш мига,

Оставяш се на грозотата на посредствеността

 

А Жената силна е, тя владее Вечността,

И нуждае се от твоята сила – да е още по –голяма,

За да може да си позволи и слабостта…

 

Pollini, психолог и драскач по Пътя си..