Восък бях в ръцете ти
Свещ, разтичаща се по нозете ти.
Пламъка на първородния грях
с теб го живях.
Телата се сливаха някак лесно
чрез наслада…
Душите ни обаче…
болезнено се впримчваха да горят на клада.
Днес восъчни стенания глухо огласяват дните
и никакви философски трактати не секват сълзите…
на които се обрекохме по воля.
Ние самите.
Pollini