Виждам ли се?

Дали се виждам?
Себе си.
Такъв какъвто съм.
Не какъвто трябва да бъда,
не каквато съм била…

Чувствам ли се?
Отвъд писаните правила…
без фалшива скромност,
без страх,
без срам.
Без съмнения, че искам да съм…..
ТАМ.

Но…САМ? /шепне паника на втори глас/

Близо до реката,
възбудени са сетивата,
илюзията се настанява,
пълни дупките в душата…

До след два три дни,
когато новото стане познато,
а сладкото започне да горчи.

И картината на стената,
слива се с фона на тишината.
Спира да бъде вдъхновение крилато…

Самота ли е свободата?
Не.

Тя е проста красота.
Нещо отвъд света.
Отвъд логиката на ума.

Мрежата на времето не я лови,
не се измерва в дни,
в никакви човешки величини…

Свобода е,
за да лети…