Чувствам ли се?
Отвъд писаните правила…
без фалшива скромност,
без страх,
без срам.
Без съмнения, че искам да съм…..
ТАМ.

Но…САМ? /шепне паника на втори глас/

Близо до реката,
възбудени са сетивата,
илюзията се настанява,
пълни дупките в душата…

До след два три дни,
когато новото стане познато,
а сладкото започне да горчи.

И картината на стената,
слива се с фона на тишината.
Спира да бъде вдъхновение крилато…

Самота ли е свободата?
Не.

Тя е проста красота.
Нещо отвъд света.
Отвъд логиката на ума.

Мрежата на времето не я лови,
не се измерва в дни,
в никакви човешки величини…

Свобода е,
за да лети…