Тихо падат снежинките..

Кристална тишина

Белоснежен пейзаж

Сгушили са се във него и Земята и целия паваж.

 

В мека, скърцаща картина

Превърна се мига

Няма я болката

И тъгата отмина

Побеля даже гнева

 

Тихо падат сълзите

И парещи вадички ми оставят по страните

Само аз и Тишината

Споделяме си тайни, разменяме си…нещата.

 

Аз оставям й следи,

които с времето да заличи.

Тя оставя ме да й задавам въпроси

и там при нея – в мълчание,

да намирам отговори – голи…боси.

 

Няма Тишина, която да е празна

Тишината пълна е със отговори

страшни, хубави – разни!

 

Бяла Тишина

Шепот на коприна

Снежен зов

Музикална викторина

Бяла Тишина

Недовършена картина

Последен зов

За Любов.

 

Pollini