Боли.

Как да ти опиша

колко много ме боли..

Животът ми е като пиано,

черни и бели клавиши

Някъде там си и ти.

 

Болката ми е в кръвта,

и в очите , и в плътта.

Жигосала ме е завинаги.

Често да не мога,

на хубавото да се насладя

Много ми е взела, но ми е и дала..

Сила и коравост

Вдъхновение през тъга.

 

С черните клавиши само –

да те омагьосам бих могла

защото болката научила ме е да творя..

Не класически жанрове, не куха проза

не социални роли , за да ме харесат

а тихи мелодии – лични, без поза..

Играл ли си на шах?

Винаги избирам черните пешки.

Болката…тя е толкова човешка!

Дали е свързана с това, че сме грешни?

 

Или защото в суетата забравяме..

Че не сме вечни…

Съдим, осмиваме,

с жлъч и обида един друг се заливаме.

 

Аз време нямам ….да ме боли и да зараствам.

Време нямам всеки път да се прераждам от пепелта

и наново кървяща да угасвам.

Сила нямам с теб да се напасвам.

Сила имам да мечтая!

с блясъка си във очите –

страдащия да омая.

Болката да претворя в любов,

за да може да отиде в рая.

Там, където ни е мястото.

На всички нас.

Защото няма зли човеци-

има недостатъчно любов.

 

Има завалии, плитки души…..зевзеци

Те на големи залъци –  блага са яли

Но силата на любовта не са познали.

 

Комай да им отчупим от болезнената ни метармофоза?

Да ги научим как магарешки бодил –

превръща се във роза…

 

Болката е дива, докато не я опитомиш.

Докато не й дадеш пространство –

да Бъде, да я има!

Докато не я овластиш….

да се наживее, да се набушува..

Да се обезсмисли, да видиш

че време повече по нея да губиш

Не си струва!

Да понечиш към белите клавиши…

С белите пешки да заиграеш

Със силата си да не рушиш,

а да галиш….да можеш и звяр да приласкаеш.

 

Тя – Болката за лека си нехае..

Помогни й ,

Помогни на себе си!

Остави света да те разгадае.

 

Не бой се да се покажеш,

ранена….кървава, възпалена от ужас.

На места гноясала..

Остави се….с грижа да те намажат

Пусни се…..

Колко си прекрасна…нека ти кажат.

 

ЧУЙ ГИ!!

Не си крий сълзите,

нека церят белезите на дните…

 

ТОВА СЪМ АЗ

Прогорена, надупчена салфетка,

едновремено силна и много крехка.

Избираща цял живот да бъда себе си,

не нечия марионетка.

 

Избор ли е болката?

Или пък е извор?

Черно бяла спирала…..

Моят живот ,

моята лична мандала.

 

Ще го изсвиря тихо, но така, че всички да ме чуват-

Не с уши, а с кожите си.

И всички да ме виждат

Не с очи, а със сърцата си.

И всеки да се радва

не като клоун,

а като невинно дете.

 

Здравей, Болка

Колко ли ти е самотно?

Такава зла и  набедена,

във лошотията си убедена.

Вярваш, че си вредна,

никому непотребна…

Ела да те прегърна,

във смисъл да те преобърна,

трепереща от страх, ела да те прегърна.

Да ти благодаря  – ми позволи-

че ме кали, че ме извая .

Да ти прошепна нещо – ми разреши

да ти изкрещя – нужна си!

Не е само насладата, нужна си – и ТИ!

 

Pollini