И сме се търсили.
И сме си втръсвали.
Чакали сме чудо да ни обладае.
Да срещнем болката, разтърсени.
Двама ангели, от калта възкръснали…
Да ни е мъчно и да се гадаем…
Да не искаме един за друг да знаем.
Люспа по люспа,
ден подир ден.
В живота,тъй равнодушно вдъхновен.
Настървено да си точим ножиците.
Мазохистично да се режем на парчета.
После с гневни сетива, ръждясали,
жадно да търсим вендета.