- Всеизвестна истина е, че родителите трябва да обичат детето си, за да могат да го възпитават. Адлер я допълва с мнението, че възпитанието е възможно само ако се придружава от любовта и привързаността на детето, те са най-важният залог за неговия успех.
- „Самочувствието на детето и неговата лична смелост са най-голямото му щастие“. Смелите деца по-късно няма да очакват формиране на съдбата си отвън, а ще го постигат със собствените си сили. „
- Твърдоглавието в ранна детска възраст не е нищо друго освен стремеж към самостоятелност.. Следователно е един радващ симптом.
- Адлер препоръчва физическите упражнения, защото те „вдъхват на детето самоувереност, а по-късно се изявяват като личен кураж и лична сила, които….ПРЕДПАЗВАТ ДЕЦАТА ОТ ДЕГЕНЕРАЦИЯ.“
- Слабите и болнави деца лесно губят най-силната опора на духовното си развитие : ДОВЕРИЕ В СОБСТВЕНИТЕ СИ СИЛИ“
- Адлер подчертава цялата сериозност на подобни възгледи и тези, като отбелязва, че най-лоши перспективи и възгледи за бъдещото си развитие, по-лоши , отколкото за най-необуздания палавник, има боязливото, страхливо, наплашено дете. А това означава по-нататък:
- свободата за вземане на решение от детето трябва да бъде съхранена. Послушанието на детето не трябва да се постига с насилие, а трябва да се получи като самостоятелен ефект от възпитанието.
- покорството трябва да се опира на разбиране от страна на детето. Затова трябва да се избягва всяка неразбираема заповед, всяко неправомерно изискване. Те подкопават доверието.
- ПРИ НИКАКВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ДЕТЕТО НЕ БИВА ДА ИЗПИТВА СТРАХ ОТ ВЪЗПИТАТЕЛЯ СИ. При никакви обстоятелства, дори когато се касае за сексуални постъпки не е разрешено детето да се плаши това намалява неговата самоувереност и силно го обърква.
- Трябва да се избягват безполезни, чести и неизпълними заплахи“.
- Особено силно Адлер се обявява срещу заплахите с наказание от Бога и „небесата“ , чрез които се спъва „развитието на всякаква самостоятелност“.
От всичко казано до тук следва извода:
„След премахване на боя като наказание в правосъдието, трябва да се счита ЗА ВАРВАРСТВО ДА СЕ БИЯТ ДЕЦАТА. Който мисли, че не може да възпитава без бой, признава своята неспособност да бъде родител и е по-добре да остане далеч от децата. “
„Затварянето в усамотени места считаме също така за варварско наказание като боя и считаме, че то се отразява също така съдбоносно върху характера“
„Но и по-леки наказания, когато се налагат често, вредят на чувството за чест“. По тази причина съветът на Адлер за борба с лъжата е никаква конфронтация, никаква инквизиция, никакви молби за прошка. Трябва не да се води борба с лъжата, а да се отстраняват мотивите за нея, а те са – освен суетността и егоизма – преди всичко страхът и стеснението.
„Колкото по-смело е детето, толкова по-малко ще лъже“.
Избрано из книгата на Алфред Адлер „“За нервния характер“,
от мен – Полина Василева, консултативен психолог и автор