Днес е любимият ми ден, петък 13! Повечето хора го свързват със суеверие. Какво е суеверието? Страх от наказание или лоша поличба. Не вярвам в това. Пише ми се за различността и цената, която струва тя. Както е казал Мечо Пух : „Всяко нещо струва друго нещо“ :)))

От незапомнени времена,  та  досега, страхът е движещата сила в света. Чрез страх се управляват народи, така се свалят правителства, така се правят войни.
Да си позволиш да си автентичен означава да бъдеш различен. Що е то? Привилегия или наказание? Ексцентричност, ще ти кажат! Зор имаш – да те забележат – а ти ще провидиш това – той всъщност ми казва „иска ми се и на мен, ама не ми стиска”.

 

Различността на индивида –  без значение дали е интелектуална, расова, религиозна  бива наказвана от съответните институции.  Войни, битки, рицари и войници,  биещи се , промити от идеи.

 

Народи, хора – опълчващи се един срещу друг. Разделение – висша форма на манипулация. Разделяй и владей – бедни, богати, селяни, аристократи – елитаризъм, снобизъм, алтруизъм. Всеки от тях, живеещ в страх  –  страх от аристокрацията, страх от войниците, от титулованите, от  краля, от църквата, от Бога, от знайни и незнайни сили!

 

Навсякъде мрак, църквата плаши с Дявола, вечер си лягаш и зачакваш Съвестта да отсъди, ама онази вменената ти от малък, че ТРЯБВА да имаш!

 

А науката, изкуството? Едно време са били анатемосвани – смей да кажеш, че Земята се върти и право на кладата. Кой би тръгнал да прави научни открития? Изкуство ли … – лудите гении….зад решетките, никой да не ги види и чуе, че е опасно…

 

И отново църквата, извор на страха – продава индулгенции. Дадеш пари – греховете ти са опростени.  Голата истина е, че точно Дявола е нейния най-верния другар, двойник на страха. Та ако не е той, църквата е щяла да загине – „Който не се бои от дявола, не се нуждае от никакъв Бог“. Църковната власт безнаказано е потъпквала и заличавала индивидуалното.

 

И така до ден днешен, различността не се нрави в общностите. Индивидуализмът се облича в такива едни дрехи от некачествен текстил с опит да ти обяснят как не умееш да се сработваш с тълпата. Именно поради второ качество на плата, от който си изработен. А дали?
Инквизицията преди и сега
Инквизицията е била тази, която в името на Бога е унищожавала всяка ерес. По най–жесток, садистичен начин.Институциите не са обичали различните, те са се стремели да  ги слеят с тълпата. Според тях, различният демонстриращ собствен идеал и поведение, би могъл да подтикне масата към бунт.  А жадните за власт, не могат да допуснат това!

 

Тази „хубава” българска поговорка –  „Преклонена главица, сабя не я сече!“ –  дълги години е спасявала човешки животи по времето на турското робство, но дали е спасявала и човека – неговата душа и същност!?

 

В онези дни, както и днес,  се е изисквала голяма смелост,  за да си различен. В опозиция на тази другост лежи смъртта. И сега, едни хора, се опитват да пренаписват историята и да наричат турското робство –присъствие и прочие плява. Преклонени главици.

 

Силната личност отказва да се слее с тълпата, защото иска да е единствена, а не една от многото, защото знае, че „шаблонът за морал и правилност“ е променлив, според интересите на властовите невротици и няма автентично лице.

 

За колективният играч , когото наричам „удобната пешка”,  индивидуалното е нещо непознато. Той обявява индивидуалиста за „луд“ и го обрича на самота заради различността му. Но точно „лудите“ са тези, които от древността насам прокарват света през тъмнината и го водят напред и нагоре към прогреса. В наши дни, много откриватели, често се спъват по пътя си, заслепени от блага и изкушения.

 

Точно тези „еретици“ са отворили света към непознатото и различното. „Лудите“ са тези, които говорят, когато на всички им е неудобно да излязат от „доброто поведение”, протестират, дори свалят правителства.

 

Дали „нормалните” ще вмъкнат цветни краски в този сив свят… Днес е по-лесно да сме различни, въпреки че за това все още се изисква смелост и силна воля. Мисленето на голяма част от обществото е стереотипно –  различното е „неприемливо” за тях.

 

Да си смел не означава да не се страхуваш,  а да владееш страха си. Да  го погледнеш в очите, да го преодолееш. Понякога страхът надделява.

 

Според някои мнения, човек може да бъде само условно различен, но различното у човек е заложено в сърцето и душата му. Уникалността, с която всеки се ражда!

 

Човек не може да се стане самоцелно различен, това би било фалшива поза. Но когато работи по посока откриване и затвърждаване на своята уникалност, тогава той има правото и е необходимо на Света да я покаже и отстои. Независимо дали според някои – институция,  религия, псевдо авторитети , това не е редно.

 

От малки ни учат да се „напасваме“. Често имитираме възгледи, поведение, навици, изказ… Прекарваме ценно  време с хора, които не харесваме (просто, за да не сме сами),  ходим на места, на  които не желаем – само и само да се впишем и бъдем приети.  Не се замисляме, че понякога, заради хората, с които сме в едно обкръжение, показваме своето „аз“, което всъщност е тяхното . Откликваме на крещящата им нужда да претопяват и да правят калъпи от хората.

 

Заради страха от отхвърляне, изоставяне, унижение, предателство, несправедливост. Вечното преминаване от роля в роля погубва истинската ни същност. Кара ни да забравяме кои сме в действителност. Всеки се опитва да се нагоди спoред ситуацията и обстоятелствата. Да бъде винаги пръв. Без значение на каква цена –  дори да загуби своят център.

 

И всичко това е само за да го харесват, защото всеки се бои от отхвърлянето и  самотата.  Да, подсъзнателно правим това, което смятаме, че другите ще харесат.

 

И тогава изниква избора:
Смелостта да бъдем различни или по-скоро страха да бъдем себе си, за да не останем сами…  Хората винаги очакват да видят нещо добро, но да е добро  според техните виждания за такова.

И разбира се, не по-добро от това, което те самите ще предложат.
…защото, когато станем по-добри ги застрашаваме и след това те застрашават нас със злобата, завистта, които се таят в тях. Изкушават се да „поставят на мястото“ му, различния

 

Понякога, всеки иска да е в центъра на вниманието, някои хора го искат за кратко, а други за много повече. И когато светлината от прожекторите се насочи към друг, тези завистници започват да се давят в своята злоба, защото някой ги засенчва.

 

И след всичко казано дотук става ясно, че всеки за себе си избира дали да бъде автентичен и истински или да стои скрит зад маски и в сянката на другите –  недооценен, защото не е показал какъв всъщност е!

…Оказва се, че това да бъдеш себе си е най-трудната задача в нашия свят. До такава степен сме свикнали да се отъждествяваме с останалите хора, че сме загубили своята автентичност, своите най-смели мечти и желания, дързостта си, та дори и необходимата доза лудост!

 

Проблемът с различността е в основата на междуличностните отношения. Когато човек е различен – отношението, което получава рядко е адекватно. По-трудно намира истински приятели,обкръжение, приемащо го такъв, какъвто е –с цялата палитра – недостатъците, предимства, капризи, болки, мъка, срам дори…

 

Не ми се иска да се променям заради очакванията на другите.Животът е кратък, ще ми се и се опитвам да го живея, както на мен ми резонира, а не както другите мислят, че е добре за мен. Само тогава мога да го нарека  “истинско живеене”, а не просто вегетиране, съществуване, паразитиране.

 

 

Бъди различен!

Pollini, психолог и драскач…по Пътя си.