ЩАСТИЕ

Цял живот те търся.

Къдe си?

Какво си?

Кой си?

happy1Дете ли си?

Мечта ли си?

Въздишка ли..любовна?

Музика чутовна?

Подвиг гробовен?

happy2Споделеност ли си или отделеност?

Щастие, ти ли си?

Кажи ми как да те позная?

Как от теб да се омая?

Преди да стигна края…

happy3Мога ли да те измисля?

Къде живееш?

Да не би да ти е тясно?

Аз знам едно тайно място…

В моето сърце..там слънце пече…и небето е ясно..

happy4Знаеш ли, щастие..

малко съм ти сърдита.

Защо си се напъхало в една дума?

Дума в среден род.

Защо ми е да знам твоето значение?

От време оно хората търсят определения..

Дисекция ти правят, сечения..

happy5Мило мое, щастие,

така си се смалило..

в опитите да си обозначимо..

Толкова много…че за света си се обезценило.

 

Търсят те в предмети..

В умрели цветя, вързани в букети..

В напудрени деца

С накривени каскети…

Търсят те в парите..

Забравят преходността на дните.

happy6Ех, ако можех да те докосна..

Бих те галила вечно

Бих те обичала

Бих ти името сменила

Бих те множила

 

Бих научила една  топла магия

С която заедно с теб, света да завием

Цялата мъка…и болка…да попием.

Кръвта…гнойта..да изтрием.

Корените на злото безсилни ..да изгният.

happy7Щастие…защо си толкова важно?

Че всеки вперил поглед е към теб – жадно!

Харесва ли ти така?

На криеница ли си играеш?

Тъкмо някой те намери…

Затръшваш всички двери..

Тъкмо проима вяра,

и ти се изпариш..отвориш рана!

 

Да, знам..щастие такова!

Човек сам си слага окови!

Ама и ти си едно…

НЕЩО в среден род.

НИЩО пак от тоя род.

 

Устрем си…стремеж

Вечност си..копнеж.

Така ми липсваш …

В теб да тъна…в безметеж..

happy8Дали ще те позная?

Преди края…..

Здравей.

Приятно ми е.

Да се припознаем…

 

Pollini

Write a comment