Шоколад в Барселона

Забранено удоволствие било
твърде сладко
прекалено горещо
по калдъръмите на Барселона
шоколад и още нещо…

Две тела,
една изискана шоколатиера.
Идалго и чародейка
в града на тайните,
на една пейка.

Цвета им от косите,
вятъра искал да прогони,
болката на дните
да забрани със сладострастни закони.

Шоколадова пагода,
имаща дарба по природа,
етюди да твори,
да се разтапя по небца и зъби.

Опера, любов и Гауди,
Разходки по Ла Рамбла по залез слънце.
Закуска с шоколад на улица „Петришол”,
тайна игра на боси крака под дървения стол.

Отрупани с лакомства витрини,
зажаднели уста, изпотени бикини.
Маслен портрет на изящна дама,
карамелени бонбони за кафе,
завити в копнеж – за двама.

Ярки , цветни кутийки,
вкусове и аромати всякакви,
божествени, романтични, магийки.
С ефирно ветрило от черна дантела
тя танцува фламенко,
кръшна газела…

Камбанен звън!
нима това бе сън?

Тя отвори широко очи.
Една Сеньора с тъмна кожа
и неутолими мечти,
с дъх на изпечено какао
я гледаше отсреща – в кръглото огледало.

По лицето й непокорен кичур – докрай я събуди
Детската й усмивка жадно се възбуди.
Какво има да се чуди,
та нали имено тя – живееше все на ръба
– между съня и реалността.

Отправи поглед към леглото
Той бе там. И я чакаше.
Започнатият романтичен роман.
Там бе и мастилото, и перото.

„Годините отлитат като лястовици през есента”,
сега щеше да допише и за шоколадовия танц.
От съня…

Pollini

Write a comment