ЧОВЕК СЪМ

На човечиците чувства са присъщи

Човеците често

Чувстваме се вездесъщи

А вътре – в организма

Всите сме едни и същи

 

Човек съм

Човешко е да ненавиждаш                                                                 me

Понякога, заслепен

По-далеч от носа си да не виждаш

 

Човек съм, обичам силно

Страстно заклеймявам

Харесам ли те

Душата си за теб аз давам

 

Човек съм

Дива по природа

Присъщо ми е да прощавам

На падналия ръка да подавам

Човек съм

Греша и се поправям

Зад този стих прозира ми Душата

И копнежа

И стремежа

И нищо човешко не ми е чуждо

 

Обичам, защото съм обичана

Отричам, защото съм отричана

Галя, защото съм галена

Плача, защото имам минало

Смея се, защото имам настояще

Мечтая, защото имам бъдеще

 

Летя, защото не обичам да ходя

Дай ми на мен из скалите да бродя

Там където има препятствия

Да ги прескачам

Ледове – да разтапям

Счупено – да залепя

Фалшивото – да заклеймя

 

Човек съм

Чутовна иска ми се да съм

Чудна!

Чута!

Чакана!

Честита!

Чародейка!

Човек съм…

Чуваш ли?

 

Pollini, психолог и драскач по Пътя си…

Write a comment