Храната като враг, вместо ресурс

Храната като враг и смъртоносна заплаха, вместо източник на енергия и здраве

Иска ми се да пиша за нещо много лично, изстрадано, нещо болезнено, страшно, ограбващо души и тела.

Анорексия.

Анорексията е често срещано заболяване, което като модерен вирус през зимата се увеличава всеки ден – целогодишно. Много жени и мъже днес дори не осъзнават, че имат това психологическо разстройство.

Какви са признаците, които могат да ви помогнат да се замислите?

Ако постоянно мислите за вашето тегло или се страхувате да не напълнеете, редовно сте на диети, ограничвате се, гълтате лаксативи, диуретици, лекарства, които намаляват апетита и опитвате постоянно да контролирате психологическия си дискомфорт, като се държите под контрол „отвън” . Искате да првите нещо, много неща, не довършвате голяма част от тях, изпробвате всякакви спортове. Ако имате обсесивно желание за хармония е много вероятно да имате нарушение в хранително поведение, което се проявява под формата на анорексия, булимия и други хранителни разстройства.

В миналото си аз страдах от анорексия. При първият прием при терапевта ми каза, че може би това се дължи на майка ми. След година бях в състояние да разбера какво иска да каже, и да го преодолея. Сега на свой ред, се опитвам да помогна с всички сили, с вярата си в ресурсите на хората, и с познанията в областта на психологията и психотерапията, които овладях и продължавам да изучавам. Сигурно не е случайно, че първите клиенти в кабинета ми, заявили желание да заздравят душевните си рани, са именно хора с хранителни разстройства. Вселената си има закони, над които дори ние – хората с властови неврози и неутолима жажда за контрол – нямаме влияние!

Накратко искам да посоча какви могат да бъдат причините за анорексия и някои от симптомите. Факторите, които могат да предизвикат развитието на  заболявания като анорексия невроза и булимия:

 

Желание да бъдем социален идеал: активен, фин човек с  голям брой ангажименти, да сме много „ПРО“ – активни, дейци, творци, да сме „някой“;

Психологическа травма (насилие, унижение, емоционално лишение, сексуална злоупотреба);

Нерешителност, скромност, социална изолация

Семейни проблеми;

Наличие на травми и психологически проблеми в детството;

Закръгленост в детството, провокираща развитието на булимия;

Спазване на диети в ранна възраст;

Ниска самооценка и много други

Вездесъщата анорексия е отговор на социалните стереотипи, които битуват и ни заливат от медиите. Снимки на твърде слаби жени с „перфектни” мерки се подават отвсякъде – телевизия,  различни интернет сайтове, както и от страниците на лъскавите списания.

В държави, където слабото женско тяло не се смята за идеал и открито не се толерира анорексия невроза е неизвестна. Не случайно психологията отделя специално място и на онези мъже, които подкрепят, търсят и фанатизират като единствен образа на жената – дете. Тези господа, които харесват слабички жени, с излъчване, а често и поведение на деца. За тях ще пиша в отделен текст.

 

Анорексията не е само загуба на апетит, тя се корени по дълбоко, в едно желание да контролираме света, в една обсесивна жажда за хармония. Обикновено идва като резултат от тежки травми в миналото, а понякога е просто от желание да следваме модата, защото всичко други ни е наред (на повърхността). Присъства обсесивен страх от придобиване на мазнини. Хората, страдащи от анорексия, правят всичко, за да се намали теглото им.

Заболяването е съпроводено с психични симптоми като тревожност, депресия, социална изолация, тъга, амбиция, проява на обсесивно-компулсивни черти, агресивно поведение в близкия кръг, амбивалентни състояние – от еуфория до депресия и обратно.

Цялостното и завършено лечение на анорексия цели клиентът да се отърве от тези измъчващи болестни състояния. Психотерапевти аналитици отдавна са установили, че появата на анорексия се дължи на много ранни етапи от живота. Когато през този период е имало нарушена емоционалната връзка между детето и майка му, след това по-късно при възрастни може да има различни неприятни последици, една от които може да бъдат анорексия невроза или булимия. Когато майката е незряла емоционално, упражнява насилие, властна е, студена или непредвидима. тя нанася трудни за корекция в бъдеще, травми. Същото може да се случи и при деспотичен, изискващ или пък отсъстващ баща. Баща – сянка във фона. За добро, и за лошо, фигурите на родителите , изиграват голяма роля в хармоничното добруване на децата си за  бъдеще. А това често е тежко бреме за носене на едни много провинили се родители. Нашата задача – на терапевтите – не е да ги съдим и упрекваме. А тук и сега, когато дойде вече порасналото дете, несправящо се така, както му се иска с живота и казусите си, да извървим пътя с него, отново. Да му помогнем да стане добрия родител сам за себе си, онзи татко и онази мама, които не е имал и няма да има отвън. Да усети здравата и стабилна почва под краката си и да се сприятели с нея. Да излезе от фантазията и страховете си и да заживее тук и сега, в реалността, която да си сътвори – такава , каквато му харесва. Да проумее, че вече е голям, и че неговите родители имат свой път, те са направили толкова, колкото са могли. Да прости (ако може), или поне да не трупа жлъчта в себе си, а да я „изплюва” в една защитена среда, каквато е кабинета на терапевта или психотерапевтичните групи за самопомощ. И най-вече да се задвижи! Да тръгне по своя път, да не се страхува от Живота, да греши, да става и да се изправя. Защото това е смисъла на съществуването ни – движението и развитието, изпробването. И вярата, всичко е възможно с много вяра и много любов.

Анорексията е много болезнена за човека, който я търпи. Лечението се провежда с помощта на дълбинна психотерапия, телесната аналитична работа е много ефективен метод. Това е именно и метода, в който се обучавам аз самата към момента. След преминаването през други и различни школи, тук намерих моето място.

В телесната терапия е необходимо продължително лечение,  защото преди да се стигне до момента на сглобяване, човек бива „разглобен“ на съставни части. И това не е с цел тормоз, то е жизнено необходимо, за да се достигне до гнилите места и рани, които имат нужда от обгрижване, осъзнаване и пренаписване на влиянието им в живота на клиента за напред, тук и сега. Причините, отключващи хранителните разстройства, а и много други заболявания, се коренят в ранни етапи от живота.

Лечение с психотерапия

Много от пациентите не са склонни да признаят, че имат анорексия невроза. Те не проглеждат за  нейните прояви, не протягат ръце за собственото си спасение и не търсят начини за решаване на съществуващите проблеми. Например, има много момичета около мен, които са прекрасни домакини, те готвят вкусни блюда, изпитват удоволствие , докато го правят. Но когато го попитам –Ти храниш ли се след това с тях, опитваш ли майсторлъка си, всички до една – отговарят „Не”…..или „Ами, опитвам ги, да”. Тези жени (има и мъже) „се хранят” с другите си сетива по време на процеса на приготвяне на храната. С очите си, с ръцете си, те се наслаждават на храната, но устояват всеки път да я приближат до устата си и да я вкусят с рецепторите си. Защото това ще е равносилно на загуба на контрола, който те държат да имат. Контрол над изтерзаната си душа и над измисления образ, който градят за себе си. Мазохистично, ще кажете и ще сте прави. Но тези жени не са готови да чуят подобно тълкуване на собственото си самоунищожение.

Ето защо, терапевтът не предлага на пациентите незабавна помощ и решение на проблемите, свързани с храненето. Те все още не са осъзнати, не с приети и допуснати за разглеждане. Психотерапевтична работа се случва в другата посока – в опит да разберат всички, които страдат от анорексия и булимия, какво се крие зад симптомите, свързани с храната. Терапевтът се опитва да разбере вътрешния свят на пациента, за да може той да прогледне за своите налични емоционални разстройства, да разберете причините за появата на патологичните състояния, да намери ресурси, сили и заедно, с подкрепата и доверието в  терапевта, да изгради своето истинско АЗ, превръщайки се  в уверен и реален образ, който един по един се отървава от вътрешните си конфликти и е твърдо решен да спре да се самоизяжда.

 

С любов към Живота,

настоящ психолог и терапевт на разядени души, бивша булимичка и анорексичка

Полина Василева

Write a comment