ТЯ, ТОЙ И ОГЪНЯ

Тя била поезия..

Той бил неграмотен дървар…

На сарказма господар.

Тя четяла ноти,

Той омотавал конопи.

she1Тя го палила със думи

Той знаел тънките й струни…

Как може да разкъса нейните корици,

и с тях огън да накладе.

Как да разбърка всичките й страници,

тя сама жарта си да му даде.

Как да я опитоми като сърне..

he – Събуди се, – каза му тя. Виж, живота не е само това. Не е само сивота. Усмихни се…преди да заспиш…

– Добре…казал и той – а ти не забравяй, преди да тръгнеш, да ме угасиш….

Остави ме да тлея по теб,.. да милея.

Не да горя.

За да те дочакам, да се съхраня.

sheДе се е чуло и видяло….

ТЯ да обича един обикновен.

Не него, не теб, МЕН.

Да те обича истинска жена!

Дар от Бога, топла красота!

Да чувстваш мислите й…

Да улавяш дъха…

Да потънете в душевна мараня….сбъдната мечта.

he and shePollini

Write a comment